Дневникът на една софиянка: Каква абитуриентка щях да бъда днес?

Ех, дойде това време на весело - истеричаво изброяване на цифри: 1, 2, 3, 4, … и така до 12.

Понеже при мен се навъртяха бая годинки, откакто завърших средното си образование, се опитах да си припомня разни моменти от този етап от живота ми.

Всъщност като атмосфера нещата изобщо не са се променили. Полицаите час по час излизат в новинарските емисии, за да ни напомнят да не се возим с половин тяло отвън на автомобила, да не караме пили и/или употребили упойващи вещества. Съща така, да не позволяваме на подобни „приятели“ да го правят, защото най-вероятно, както се е случвало многократно, няма да стигнем до собствения ни бал. 

Но аз бих искала да се върна към моите собствени избори, които взех преди 15 години. Как и в какво инвестирах време и пари (не моите, разбира се, а на родителите ми).

Да, в същата добре отиграна схема: рокля, шита по поръчка, по мой безумен проект. Разбирайте, гледала съм от сто места и искам да приличам на Алиша Кийс, Клеопатра и на една циркова артистка, чието телесно боди с камъни ми се стори гениална идея. Обувки по поръчка, чанта също. Бижута – странни и тежки, от благородни метали, които така и не нося, но са някъде там… 

Коси, грим, нокти – всичко по абитуриентски учебник. Безбожно скъп куверт за хотела зад опашката на Коня. 

И какво, драги мои, се получи – едно малко, нежно, 18-годишно момиче, което си придаде вид на странна смесица от всичко, видяно по клипове и телевизия. Разбира се, аз бях изключително доволна към онзи момент, моите мечти се бяха сбъднали до една. 

Как прекарах абитуриентската?

Знаете, че в хотелите този тип вечери са на конвейер, безвкусно меню, гаден алкохол, отвратителна музика, в началото хитове, после се преминава в твърда чалга. Нямаш избор, нямаш варианти. На нас освен всичко изброено, ни се случи това, че климатиците се развалиха. Залата за минути се превърна в пещ, а гипсираните ни от грим лица започнаха да се разтичат. Беше забранено да се отварят прозорците, за да не стане инцидент. Е, мисля, че ви стана ясна картинката. Истински ад. 

Някак си успяхме да се евакуираме след известно време и тръгнахме по централни клубове, бъкани от такива като нас. Придвижването беше такова невероятно предизвикателство, че само мисълта, че като пристигна, ще седна, ме крепеше. Защото, естествено, бях на 8/9 сантиметрови токчета, тънки като косми. Напрежение, впиянчени хора, кофти музика…

Накрая, съвсем накрая на силите ни, се озовахме в Студентски град в търсене на алтернатива. Е, и на едно момче, в което бях жестоко влюбена по онова време. Без успех и в двете направления...

И за финален щрих, аз и моите приятелки по изгрев слънце газим с ефирните ни рокли в калта на Студентски. Кадърът е тип тежко европейско кино: млади жени в кринолини газят насред разкаляното поле, отчаяни, с разпуснати коси. Едната ми съученичка даже имаше шал от истински пера, тип змия…

Понеже Дневникът беше затова как бих прекарала днес абитуриентската вечер… Преди пет години щях да кажа, че ще си облека роклята на цветя, ще си сложа кубинките и ще се забавлявам в компанията на близките ми приятели. Но днес ще споделя следното информирано решение: 

Ако днес бях на 18 години и разполагах с тази инвестиция от страна на семейството ми и близки роднини, щях да си направя околоевропейско пътешествие със съучениците!

Затова щях да изхарча тези левове. Щях да се опитам да мотивирам класа ни да си организираме това пътешествие и с широко отворени очи да се наслаждаваме за първи път на повечето европейски столици. Да попътуваме заедно и да се чувстваме истински свободни!

Това би бил най-големият подарък към самите нас. Защото усещането за свобода и младост от онова време, би трябвало да се съчетае със смислени приключения!

На западняците им завиждам за две неща осезаемо: 

Че като завършат, поне една година пътуват по света, търсят себе си, не бързат да влязат просто в някакво учебно заведение, а се опитват да разберат какво точно искат към този момент. И второто е, когато се пенсионират какво следва…

Всичко това може и би трябвало да се случва на нас! Инвестираме в доста по-глупави неща….