Ех, дойде това време на весело - истеричаво изброяване на цифри: 1, 2, 3, 4, … и така до 12.
Понеже при мен се навъртяха бая годинки, откакто завърших средното си образование, се опитах да си припомня разни моменти от този етап от живота ми.
Всъщност като атмосфера нещата изобщо не са се променили. Полицаите час по час излизат в новинарските емисии, за да ни напомнят да не се возим с половин тяло отвън на автомобила, да не караме пили и/или употребили упойващи вещества. Съща така, да не позволяваме на подобни „приятели“ да го правят, защото най-вероятно, както се е случвало многократно, няма да стигнем до собствения ни бал.
Но аз бих искала да се върна към моите собствени избори, които взех преди 15 години. Как и в какво инвестирах време и пари (не моите, разбира се, а на родителите ми).
Да, в същата добре отиграна схема: рокля, шита по поръчка, по мой безумен проект. Разбирайте, гледала съм от сто места и искам да приличам на Алиша Кийс, Клеопатра и на една циркова артистка, чието телесно боди с камъни ми се стори гениална идея. Обувки по поръчка, чанта също. Бижута – странни и тежки, от благородни метали, които така и не нося, но са някъде там…
Коси, грим, нокти – всичко по абитуриентски учебник. Безбожно скъп куверт за хотела зад опашката на Коня.
И какво, драги мои, се получи – едно малко, нежно, 18-годишно момиче, което си придаде вид на странна смесица от всичко, видяно по клипове и телевизия. Разбира се, аз бях изключително доволна към онзи момент, моите мечти се бяха сбъднали до една.
Как прекарах абитуриентската?
Знаете, че в хотелите този тип вечери са на конвейер, безвкусно меню, гаден алкохол, отвратителна музика, в началото хитове, после се преминава в твърда чалга. Нямаш избор, нямаш варианти. На нас освен всичко изброено, ни се случи това, че климатиците се развалиха. Залата за минути се превърна в пещ, а гипсираните ни от грим лица започнаха да се разтичат. Беше забранено да се отварят прозорците, за да не стане инцидент. Е, мисля, че ви стана ясна картинката. Истински ад.
Някак си успяхме да се евакуираме след известно време и тръгнахме по централни клубове, бъкани от такива като нас. Придвижването беше такова невероятно предизвикателство, че само мисълта, че като пристигна, ще седна, ме крепеше. Защото, естествено, бях на 8/9 сантиметрови токчета, тънки като косми. Напрежение, впиянчени хора, кофти музика…
Накрая, съвсем накрая на силите ни, се озовахме в Студентски град в търсене на алтернатива. Е, и на едно момче, в което бях жестоко влюбена по онова време. Без успех и в двете направления...
И за финален щрих, аз и моите приятелки по изгрев слънце газим с ефирните ни рокли в калта на Студентски. Кадърът е тип тежко европейско кино: млади жени в кринолини газят насред разкаляното поле, отчаяни, с разпуснати коси. Едната ми съученичка даже имаше шал от истински пера, тип змия…
Понеже Дневникът беше затова как бих прекарала днес абитуриентската вечер… Преди пет години щях да кажа, че ще си облека роклята на цветя, ще си сложа кубинките и ще се забавлявам в компанията на близките ми приятели. Но днес ще споделя следното информирано решение:
Ако днес бях на 18 години и разполагах с тази инвестиция от страна на семейството ми и близки роднини, щях да си направя околоевропейско пътешествие със съучениците!
Затова щях да изхарча тези левове. Щях да се опитам да мотивирам класа ни да си организираме това пътешествие и с широко отворени очи да се наслаждаваме за първи път на повечето европейски столици. Да попътуваме заедно и да се чувстваме истински свободни!
Това би бил най-големият подарък към самите нас. Защото усещането за свобода и младост от онова време, би трябвало да се съчетае със смислени приключения!
На западняците им завиждам за две неща осезаемо:
Че като завършат, поне една година пътуват по света, търсят себе си, не бързат да влязат просто в някакво учебно заведение, а се опитват да разберат какво точно искат към този момент. И второто е, когато се пенсионират какво следва…
Всичко това може и би трябвало да се случва на нас! Инвестираме в доста по-глупави неща….
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.Третата седмица на юни "Форум" започва с коментарите на политолога и преподавател в НБУ Христо Панчугов и Павел Вълчев - политолог и социолог от "Алфа рисърч". Днес водещият Лъчезар Христов ги провокира с темите: "Алфа рисърч": Все повече българи одобряват еврото, но искат информация за процеса "Алфа Рисърч": 46,5% са за..
Ангел Георгиев - партньор и директор "Бизнес развитие" в СмартТест, е избран за член на Управителния съвет на Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и ще отговоря за ресор "Средно образование". В рамките на новата си роля Ангел Георгиев ще работи по стратегически направления, целящи системна интеграция на технологиите в..
С акция пред районната администрация "Илинден" роми отбелязаха двата месеца, откакто домовете им в ж.к. "Захарна фабрика" бяха разрушени и те останаха на улицата. С мирната демонстрация, подкрепена от правозащитни организации, за пореден път се настоя за алтернативни решения, които да гарантират жилища и достъп до социални и здравни..
За улеснение на купувачите във връзка с резервите им при прехода към еврозоната, от платформата "Ние, потребителите" изготвиха и разпространяват таблица за бързо и удобно превалутиране от лева в евро. "Бизнесът като че е по-подготвен за новата валута, но гражданите все още имат своите притеснения. Мнозина се питат дали ще могат да се..
Георги Ганчев е коуч и ментор в една доста чувствителна сфера - как да променяме себе си, чрез болките и проблемит е, които ни поднася животът? Ключът към успешното справяне с предизвикателствата той открива сам за себе си, минавайки през труден етап на раздяла в живота. Решава да потърси подкрепа чрез психологията, философията и..
За поредна година Образователният център на Националния етнографски музей при БАН организира Лятна школа за деца. От 16 до 20 юни 2025 г., децата имат възможност да учат, творят и играят в атмосферата на музейната среда. В рамките на една седмица участниците ще се потопят в света на етнографията и историята чрез интерактивни уроци и увлекателни..
Съществува огромен недостиг на кръводарители , и то от години. Към този проблем трябва да добавим липсата на достатъчно кадри е наложените порочни практики , тревожни са от Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК). И настояват за цялостна ревизия на системата на кръводаряването в България. В кръвните центровете кадровият..