За всичко е виновен патриархатът, драги мои, нещо там в миналото, което е формирало мисленето, устоите и поведението ни. Много удобно, нали? Това понятие може бързо и лесно да се замени с турското робство, комунизма, прехода, с „КОЙ“ и с каквото там решите, за да се оправдаем колективно.
А всичко би могло да се промени отвътре, като започнем, разбира се, в семейна среда. Това зависи от нашата лична воля и избор и е доста по-трудно за изпълнение, отколкото търсенето на оправдания.
Ако постоянно изнасяте и пренасяте на децата си, отвъд възрастта, в която те вече могат сами да се справят, впоследствие те задължително ще очакват същото и от другите в живота си.
В тази роля на прислужница най-често влиза майката, доброволно и последователно, без да осъзнава какви щети нанася. Не става дума да не се полагат грижа и внимание, които всеки нормален родител иска да дари на децата си, а с целенасочени действия да ги превръщаме в неспособни и арогантни същества.
Неспособни, защото буквално не могат да си опържат две яйца, и арогантни, защото очакват близките им да ги обслужват вечно. Това отношение предимно се фокусира върху отглеждането на синове. Свещеният Граал за българската майка, която е готова да го опазва от всички и всичко, най-вече от задължения и отговорности. Дори когато момчето е на 40 и би трябвало да е мъж. Би трябвало…
И така неусетно идва момент от зрелия живот на младия господин, ако е поет веднага след семейната среда от друга жена, когато той категорична заявява, че не мие чинии, не пере, не слага масата, не глади. Защото това е женска работа.
Стереотипизирането тук е чутовно. Половоролевите стереопити са свързани със социалните роли, които традиционно се приписват на мъжа и на жената. Всички ли сме окей да мислим винаги за мъжа като за по-силния, по-успешния, по-агресивния, и респективно обратното за жената – като по-слаба, по-сервилна, по-емоционална? Наистина ли искаме да обитаваме само тези емоционални кутийки и спектърът на чувства и възможности да ни бъде изрично предопределен от пола?
Изниква ми една случка, разказана ми преди време, за малко момче, което макар и отглеждано в напълно равноправна среда, в която няма изрични дейности, които извършва само жената, заявило:
- Аз не съм роден да простирам!
Майка му също категорично заявила, че и тя не е създадена за същото. И за да няма хора, програмирани за подобен род дейности, задължително в един дом трябва да се разпределят дейностите по-равно и никога не бива да са едни и същи.
Защото трябва да сме наясно, че в детската градина все още се пее с цяло гърло от момчетата как могат да постигнат всичко и да станат от космонавт до президент, и майките им ще се гордеят с тях, а момиченцата пригласят, че ще са най-послушни и грижовни домакини за радост на същите тези майки.
Това важи и за мъжките дейности и за момичетата. Момичетата трябва да могат да завиват крушки, да боядисват стени, да поправят чешми. Всеки може всичко, стига да пробва.
Просто има лесни и трудни начини да го осъзнае. Първите са в семейна среда, когато бавно, но смело се учим, и вторите се съчетават с добрата стара неволя. Когато да речем: заживеем сами, останем сами или не са наложи на момента да се справяме.
Успех! Нека взаимно уважаваме времето и усилията ни!
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..