Мариана Първанова описа 120 фамилни истории на видни българи

В основата на разговора ще бъде поредицата от три тома „Неизвестно за известни български родове“ на журналистката Мариана Първанова.

Тя е проучила, описала фамилни истории, които е научила от 121 наследници на политици, писатели, художници, театрали, банкери, учени, инженери, търговци, военни, които са определяли развитието на България през последните 130 години.

Всъщност съм се виждала с около 200 души за 3 години и половина. Започнах от приложението „Софиянец“ във в. „Нощен труд“ по идея на главния редактор Пламен Каменов.
Покрай разказите за улици и знакови места Мариана Първанова се запознала с интересни хора, за които не била и чувала, въпреки образованието ѝ (история).

Идеята очевидно е била благодатна. Трудното е било в убеждаването на наследниците да говорят и че описаното ще бъде достоверно. С някои от тях срещите продължили години наред…Музеят на София, както и ДА „Архиви“ също са помогнали.

Търсех по-необичайната гледна точка, търсех личните истории, които обикновено не влизат в учебниците.

Най-много се гордея с родовете на Бурови (никога не са давали изявления пред журналисти) и с племеничката на Иван Вазов - Бинка. Провокацията беше моя статия, в която развенчавах мита, че Атанас Буров е най-големият наш банкер. Всъщност това е бил брат му – Иван Буров. Атанас е политикът… Бинка Вазова пък беше на 93 години.

Книгата предизвиква интерес у читатели и ценители на историята, но тя стимулира и други автори и изследователи да напишат книги за София и нейното минало, за личности и места в града.

Сред хората, които са дали и направили много за София Мариана Първанова открои Димитър Петков – министър-председател и съратник на Стефан Стамболов, сред местата – ул. „Московска“ и знакови сгради по нея, както и някои заведения – кръчми, кафенета и клубове.
Според нея през последните години София се е променила в положителна посока, не е като през 90-те години или първите 10 след 2000 г.. Днес, когато се възстановяват сградите или се създават нови, това се съобразява с архитектурния контекст и духа на съответното място в София.