Здраве и стил на живот - избрано от печата

1 от 10 работещи със здравна застраховка, сочат данни на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, предоставени на МОНИТОР. Около 312 хил. са българите, имащи такава полица, а работещите по информация на статистиката са над 3,1 млн. души. Спрямо общия брой на осигурените 6,2 млн. български граждани делът пада наполовина. Голямата част от застрахованите лица - 301 259, са по групови договори, сключени от фирмите, където работят хората. По индивидуални договори за доброволно здравно застраховане полици притежават едва 9104 души, по данни към края на миналата година. Ирина Пейчева, експерт по този вид застраховки в „Дженерали“, обясни, че популярността на този вид полици непрекъснато се увеличава в България. По думите й нарастването е с много по-бързи темпове, отколкото нарастването в другите сегменти на застрахователния пазар. Тя допълни, че клауза за лечение може да се сключи и към застраховките „Злополука“ и другите видове полици.

Доставките в училищата по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ стават хаотично и има много проблеми, смятат от браншовите организации у нас, информира МОНИТОР. Причина за недоволството на родните производители станаха объркващите сигнали и указания от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Според действащата от 2018 г. Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци, и на мляко и млечни продукти в учебните заведения избраният доставчик ще обслужва дадено училище в продължение на 3 години. Този март обаче бяха въведени изменения, едно от които упълномощава директорите сами да избират доставчиците по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. В рамките на 2 месеца това лято от фонда допълнително объркаха ръководителите на 3400 учебни заведения като изпратиха имейли, с които приканват да се изпращат заявления за доставчици като на практика така актовете на одобрените доставчици през 2018 г. бяха провъзгласени за недействителни.

Не само НАП, много и от останалите държавни администрации могат да бъдат "пробити" и от тях да се източат данни. Основният проблем  е, че информационните им системи са надграждани неправилно през последните 20 години, при това от различни изпълнители. Така се създават пропуски и уязвимости за хакерски атаки. Това обясни шефът на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Атанас Темелков пред временната анкетна комисия в парламента, сформирана да разследва хакерската атака срещу НАП преди два месеца, пише СЕГА. Тогава изтекоха лични данни на над 5 милиона българи. Агенцията е проверявала сигурността на мрежовите и информационните системи на НАП през декември миналата година, но проверката е била само по документи и интервюта със служители, стана ясно от изслушването на ръководството на агенцията. Тогава са били дадени предписания за повишаване на нивото на защита, но впоследствие агенцията не е инспектирала дали те са изпълнени.

Седмици преди предстоящите местни избори пътната агенция се отличи с ударно сключване на договори за строеж на пътища към Северозападна България, за които се говори от години, информира СЕГА. За рекордно кратък за стандартите и начина си на работа срок Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) приключи търга за модернизация на пътя от Видин до Ружинци. Парите за него се осигуряват от бюджета. В рамките на само две седмици през септември правителството "намести" и над 1 милиард лева очаквани пари от все още незаработилата тол система за ремонт на пътища, засегнати от свлачища, за Околовръстното на София и за участъка от Ботевград до Мездра. Очаква се скоро да бъдат подписани още договори за търгове, в които кандидатстват обичайни фирми. Поръчката за участъка от Видин до Ружинци е обявена съвсем скоро - в началото на юли, и е в три обособени позиции. Стойността й е почти 460 млн. лв. без ДДС. За най-дългия участък от 30 км между Видин и пътен възел "Макреш" вече има и изпълнител. Избраникът е обединение "Северозапад ЛОТ 1"  с участници фирмите "ПСТ Груп", "Пътинженеринг М", "ПСТ Видин", ПСТ "София" и "Нивел Строй". Тяхната оферта е за 298 млн. лв. при прогнозна 250.7 млн. лв. без ДДС - доста над предварителната оценка.