Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Само 7 метеорита са открити в България

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Георги Пенев от "Българско метеоритно общество" започва да се интересува от метеорити още през далечната 2001 година. Тогава, обаче, информацията е доста оскъдна и известно време хобито му остава на заден план. Преди пет години започва да чете усилено и да изучава подробно тези небесни късчета, създава и образователен сайт.

Метеоритите са повлияли много на човечеството. Почитали са ги по целия свят още от дълбока древност - гърците, римляните, ацтеките, маите. Те могат да бъдат определени като "пощальони на науката", защото предоставят пряка информация за формирането на ранната Слънчева система. Самата материя се приближава много до състава на Слънцето, като се изключат леките елементи.

Да намериш метеорит, обаче, е изключително трудно, изтъкна Пенев. В България за около 300 години са били открити едва шест, а наскоро, на стар горски път, е бил намерен седми с тегло 151 килограма. Очаква се той да бъде класифициран от френска лаборатория.
   
Георги ПеневОколо 85% от всички падания на Земята са хондритите. Те се определят лесно чрез ренгенова флуоресценция, като се проверява количеството никел и магнезий в тях. На практика няма земна скала с толкова високо количество никел, както при метеоритите. Има и друг вид - ахондрити, които произжохдат от диференцирани тела като Марс или Луната. При тях определянето е значително по-сложно и се извършва в специализирана лаборатория.

Георги Пенев отбеляза, че има особени предпочитания към въглеродните хондрити, за които дори има теория, че са дали искрицата живот преди милиони години с аминокиселини, вода и електричество от мълнии. Този вид метеорити са се образували във външните слоеве на Слънчевата система, никога не са били нагрявани повече от 50 градуса и са останали непроменени още от формирането й. Затова и те крият в себе си много ценна информация.


Повече за метеоритите и тайните, които крият, - в интервюто на Лили Големинова с Георги Пенев.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Спасов

Софийски разкази - Стефан Спасов за “Забравената цивилизация“

Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на  Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..

публикувано на 10.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..

публикувано на 10.05.25 в 15:00
Мария Сутич

Адресите на любовта – Мария Сутич, жена-войн от Хвърковатата чета

Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..

публикувано на 10.05.25 в 14:00
Мария Бакалова и Елена Телбис

Силата да продължим след смъртта

„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..

публикувано на 10.05.25 в 11:23
Наско Стаменов

Въпросът е "колко", не толкова "какво"

Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..

публикувано на 10.05.25 в 10:51
Албена Попова и Северина Митева

Всички гледни точки в среда на доверие

Какво е фасилитиране и как да го правим успешно. На тази тема ще говори Давид Бийота - създател на метода на компаса. За всички, които се интересуват от динамиката в група и искат да водят, обучават и управляват групи от хора. Албена Попова, Сашка Витанова и Северина Митева ни говорят за фасилитирането: "Думата не намери подходящ еквивалент на..

публикувано на 10.05.25 в 09:54
Биляна Савова

Биляна Савова разказва какво не знаем за мозъка

Биляна Савова извървява дълъг път между план “2В” и план “Да бъда”. “Много интересно как изобщо се появи в живота ми цялата тази концепция за план “Да бъда””, разказва тя и се връща към датата 30 май, когато се отбелязва Денят на хората, които живеят с диагнозата “Множествена склероза”. “Идеята е първо да погледнеш към себе си и да си дадеш сметка..

публикувано на 09.05.25 в 20:13