Професия журналист - как да овладеем трудната ситуация

Али Ал Ибрахим, Марсела Турати и Юлиана Руфус са едни от най-опитните международни журналисти, които са отразявали истории в Сирия, Мексико, Сомалия и Либия. И тримата са носители на приза за разследваща журналистика. През годините са се сблъсквали с куп травмиращи случки, които са изградили силните им характери. Сега те искат да предадат опита си на по-младите си колеги, за да им помогнат от една страна да не травматизират събеседниците си допълнително, а от друга да запазят здравия си разум.

“Нещото, което трябва да запомним е, че хората се чувстват уязвими, защото чувството им за сигурност и контрол е било отнето. Когато някой е бил изнасилен, бил е жертва на трафик или живее в зона на военен конфликт, той се чувства сякаш не може да контролира трагичната ситуация и това се предава във всеки един друг аспект от неговия живот. За да направим качествено, но в същото време щадящо интервю, трябва да осигурим на събеседниците си усещане за контрол и спокойствие”, коментира Юлиана Руфус, журналист с дългогодишен опит в глобалния информационен канал Ал-Джазира на английски език.

Понякога жертвите на трагедия виждат журналистите като спасители. Възможно е дадените хора да са се обръщали за помощ към институции или различни организации и да не са я получили. В този момент за тях журналистът се явява като спасител и последна надежда за решаване на проблема. Според Юлиана Руфус, репортерът трябва да подходи любезно, но да не дава обещания за подкрепа и помощ, ако не е по силите му да ги изпълни.

„Ние сме журналисти и благодарение на професията си можем да предадем информацията за случая на организациите, които да съдействат. Разказваме историята и се надяваме, че по този начин тя ще достигне до възможно най-много хора. След това идва и действието“, каза още Руфус.

При тежки ситуации, е важно жертвите да не бъдат травматизирани наново. Но от съществено значение е също журналистът да запази своя здрав разум и да не позволява на трагичните истории да повлияят негативно на психиката му.

„При нашата тежка професия е задължително да имаме физическо хоби. Няма значение дали ще изберем планинско катерене, танци, свирене на китара или медитация“, коментира Юлиана Руфус.

Още по темата чуйте в звуковия файл.