Обществото трябва по-силно да противодейства срещу езика на омразата

Това са съществени въпроси за много хора и професии, а ние в „Радиоприемница“ се наемаме да търсим отговори през цялата започваща седмица.

Езикът на омразата е пряко свързан с дискриминацията, сегрегацията, игнорирането, насилието, нарушаване на човешките права. Пръв събеседник в поредицата е Юлиана Методиева – създател и главен редактор на Маргиналия - онлайн платформа за новини, коментари и анализи в областта на човешките права, съосновател на Българския хелзинкски комитет (БХК).

В „Радиоприемница“ тя анализира езика на политици и кандидати, които участваха в първия тур на местните избори.

Все още в България имаме проблем с езика, който стигматизира. Щом фигури от политическия и обществен живот на страната употребяват необезпокояван и несанкциониран език на омразата към малцинства – роми и гейове, излиза, че това поведение се толерира. Някои дори използват такъв език с цел привличане на електорат, констатира Юлиана Методиева. Тя смята също така, че неговоренето, премълчаването на теми и проблеми, свързани с малцинствата, също не е позитивно явление.

Правозащитният дискурс трябва да се приеме и от родителите, защото и децата в училище и на улицата употребяват без задръжки (елементи от) езика на омразата.

В определени среди лексиката на омразата се отглежда, включително и в семейна обстановка.

Защо?

От футболните ултраси до хората в политиката можем да открием нетърпимост към различността. Как тази тема се защитава? Можем ли у детето да се култивира отрано толерантност към различното около него?

Действия, като тези на стадиона в мача с Великобритания, са доказателство, че обществото не е осигурило достатъчно противодействия срещу подобно поведение.

Най-лошото е, че политици, които виждаме и слушаме често и дори всеки ден, не само не се съобразяват, не само не се (ги) ограничават в езика на омразата, а дори те го разпалват.

Очевидно е, че има дефицити във възпитанието и в образованието. Но медиите и словото на публични фигури имат огромна роля в даването на примери – на говорене и на поведение.