Това са съществени въпроси за много хора и професии, а ние в „Радиоприемница“ се наемаме да търсим отговори през цялата започваща седмица.
Езикът на омразата е пряко свързан с дискриминацията, сегрегацията, игнорирането, насилието, нарушаване на човешките права. Пръв събеседник в поредицата е Юлиана Методиева – създател и главен редактор на Маргиналия - онлайн платформа за новини, коментари и анализи в областта на човешките права, съосновател на Българския хелзинкски комитет (БХК).
В „Радиоприемница“ тя анализира езика на политици и кандидати, които участваха в първия тур на местните избори.
Все още в България имаме проблем с езика, който стигматизира. Щом фигури от политическия и обществен живот на страната употребяват необезпокояван и несанкциониран език на омразата към малцинства – роми и гейове, излиза, че това поведение се толерира. Някои дори използват такъв език с цел привличане на електорат, констатира Юлиана Методиева. Тя смята също така, че неговоренето, премълчаването на теми и проблеми, свързани с малцинствата, също не е позитивно явление.
Правозащитният дискурс трябва да се приеме и от родителите, защото и децата в училище и на улицата употребяват без задръжки (елементи от) езика на омразата.
В определени среди лексиката на омразата се отглежда, включително и в семейна обстановка.
Защо?
От футболните ултраси до хората в политиката можем да открием нетърпимост към различността. Как тази тема се защитава? Можем ли у детето да се култивира отрано толерантност към различното около него?
Действия, като тези на стадиона в мача с Великобритания, са доказателство, че обществото не е осигурило достатъчно противодействия срещу подобно поведение.
Най-лошото е, че политици, които виждаме и слушаме често и дори всеки ден, не само не се съобразяват, не само не се (ги) ограничават в езика на омразата, а дори те го разпалват.
Очевидно е, че има дефицити във възпитанието и в образованието. Но медиите и словото на публични фигури имат огромна роля в даването на примери – на говорене и на поведение.
Чуйте повече по темата в разговора на Белослава Димитрова с Юлиана Методиева.Алла Узун е етническа българка от Украйна. Каца в България през януари 2025 година където планира да остане за постоянно. През април записва курс за изучаване на български език към организация “Каритас”, София. Днес има успешно завършено ниво B1 за познание на езика, а крайната ѝ цел е да научи перфектно български език. Казва, че след успешно..
Допълнителни разходи в размер на 1,36 млн. лв. по бюджета на Министерския съвет за 2025 г. одобри на днешното си заседание правителството. Средствата са предназначени за дейности по стопанисване и управление на поземлен имот с площ 958 510 кв. м - парк “Врана“. С тях ще се разпорежда областният управител на област София Стефан Арсов. "Благодаря на..
Ваучерите за храна са най-популярната социална придобивка на работа. Това показва проучване, в което са участвали над 20 хил. респонденти. От 2024 г. ваучерите за храна станаха изцяло дигитални. Световната банка определя ваучерите за храна като една от най-ефективните мерки за социална подкрепа. “Ваучерите за храна са все още и безапелационно, може би..
Българките от Time2Dare станаха първият и единствен засега изцяло женски ветроходен отбор в историята на престижната международна регата Aegean 600 , който успява да завърши, и първите носителки на специалната награда на Хера , връчвана на най-женския екипаж в памет на Гана Конончук, учредена след смъртта ѝ през 2024 г. Въпреки..
Лятното кино на Кинематограф се завръща по парковете в София и страната с изцяло нова филмова програма, с подобрен дизайн на кинозоната и още нови изненади за зрителите Организаторите обещават срещи с най-големите и актуални майстори на късометражното кино от последните три години. Тази вечер от 20:30 ч . проектът гостува в столичния..