Над 150 български апарата са участвали в космически мисии

публикувано на 06.11.19 в 16:33

България има поводи за гордост, отбеляза проф. Румен Недков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Над 150 изследователски апарата, разработени от български учени, са намерили приложение в космически мисии. Наред с това, че сме водещи в производството на космическа храна и сме изпратили двама астронавти, България има поводи за гордост. Това отбеляза проф. Румен Недков - директор на Института за космически изследвания и технологии на БАН, по време на тържественото си слово по повод 50-годишнината от създаването на института.

Част от изследователските прибори, както и непубликувани до момента снимки, направени от първия български космонавт Георги Иванов, са изложени във фоайето на БАН и могат да бъдат видени до 12 ноември.

Институтът за космически изследвания и технологии на БАН посреща юбилея си с участие в редица международни проекти, свързани с приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. Институтът си партнира в 7 проекта с Европейската космическа агенция. Един от тях е участието на българския апарат - “Люлин”, който измерва т. нар. „тъканно-еквивалентна доза“ на радиационно облъчване на астронавтите при бъдещ полет до Марс.

Първата част на мисията се състои именно в измерването на радиация от Земята до Марс, като в момента спътника, на който се намира българския апарат, се движи около орбитата на Червената планета. Всекидневно уредът изпраща актуална информация, а най-късно до август 2020 е планирано и кацането на платформа на Марс, на която има още един такъв прибор, който вече ще даде данни за радиационното облъчване на повърхността на планетата.

Проф. Цветан Дачев, член на българския екип, разработил уреда “Люлин” е създател и на индивидуалните дозиметри, с които астронавтите на Международната космическа станция (МКС) следят радиационното облъчване, на което са изложени.

Тези апарати, както и други достижения на българските учени, могат да се видят в специалната изложба за 50-годишнина на Института за космически изследвания и технологии, подредена във фоайето на БАН. Посетителите могат да видят космическата оранжерия „Свет“, каза зам.-директорът института доц. Георги Желев.

Наред с експозицията, посветена на юбилея на Института за космически изследвания и технологии на БАН, на която може да се види и скафандъра на космонавта ни Александър Александров, е достъпна и съпътстваща изложба със снимки от личния архив на първия ни космонавт Георги Иванов, които той прави по време на полета си през 1979 г. Тези фотографии ще бъдат дарени на български училища, след приключването на изложбите, които са достъпни за желаещи да се докоснат до Космоса до 12 ноември включително.