Близо 1200 български граждани, нуждаещи се от трансплантация, живеят с надеждата да водят нормален живот, да имат свободата да се придвижват сами, да се срещат с приятели, да отидат на театър или концерт. Всички те очакват втори шанс за живот, който е възможен единствено чрез трансплантация на орган.
От 28 държави членки на Европейския съюз, страната ни заема 28-мо място по брой трансплантирани хора на милион население, отчитат от Министерството на здравеопазването.
Ведомството инициира и стартира Националната кампания за подкрепа на донорството и трансплантацията под мотото „Да! За живот!“ Целта ѝ е да се повиши осведомеността на обществото относно същността и значението на органното донорство.
Кампанията продължава до 5 декември тази година.
Трансплантацията не е такъв вид хирургична дейност, в която се очаква някаква рутина, без емоции. Тя се преживява във всеки един момент. Свързана е с огромна отговорност. Особено когато донорът е жив – тогава отговорността е двойна – сподели в ефира на Радио София проф. Петър Панчев от Клиниката по урология на Александровска болница, участник в първата бъбречна трансплантация у нас.
Преди 50 години (1968-1969 г.) България е първа на Балканите, допълни проф. Панчев. През 1956-а във Франция е първата трансплантация в Европа - 2 години след направената в САЩ.
Това е дейност, която задължително се прави от екип – хирурзи, реаниматори, лабораторни лекари, анестезиолози, имунолози. Това я прави и толкова сложна.
За разлика от трансплантацията при други органи, при бъбречната се изисква пълен имунологичен статус и съвпадение. Освен това винаги се налага имуносупресивна терапия, за да не бъде отхвърлен присаденият орган.
Трансплантацията е последният шанс, последното средство за хората с хронична бъбречна недостатъчност.
Целта е да направим пациента пълноценен, нормален човек от обществото.
Незавидната за България статистика зависи от етически и личностни проблеми. Тежестта носят на плещите си лекарите от предния фронт на здравеопазването.
У нас по презумпция се смята, че човек предоставя органите си за трансплантация, в по-многочислените страни задължително се изисква регистрирано съгласие, уточни проф. Панчев. В закона обаче има вратичка – трябва да се говори с близките. Наложително е да се определят приоритетите от близки в обкръжението на евентуалния донор, смята специалистът. Защото в момента съгласието/отказът се оспорва и се стига до спъване на дейността.
Тежка и задачата на колегите в реанимацията, когато се стигне до мозъчна смърт и това трябва да се кажи на близките. Да им се обясни. Решението им за даряване на органи трябва да се вземе бързо. Но близките в такъв момент за какво по-напред да мислят…
С колкото и спънки да се сблъскваме, трансплантацията в България не бива да се пренебрегва. Трябва да се развива – категоричен е хирургът.
Сред трансплантираните има и жени, които раждат деца. Тогава и трудностите се позабравят, но трябва да се мисли и за тях, допълни проф. Панчев.
За донорството не трябва де спираме да говорим – апелира лекарят. – Темата не трябва да слиза от дневния ред на обществото, на всеки човек. Не трябва да се афишира, но всеки трябва да е наясно и когато може и се наложи – да реагира както трябва. Когато в обществото се говори за това, решилият да бъде донор, получава своеобразна подкрепа, импулс.
Чуйте целия разговор на Белослава Димитрова с проф. Петър Панчев.Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..