Донорството като подвиг - гледната точка на спасените

публикувано на 14.11.19 в 14:55

Тялото е само една машина, душата е важна.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В предаването “Радиоприемница” днешните гости представят най-личната възможна гледна точка по темата за донорството и трансплантацията, а именно, когато животът ти е спасен, благодарение на трансплантация на орган. Днешните гости са Ирен Дикова и Бойко Славчев - пациенти, които са получили нов шанс за живот, след трансплантация.

“Донорството е причината аз да съм тук и сега, и да живея както искам, както един млад човек трябва да живее", казва Ирен Дикова.
“Донорството за мен е един истински подвиг в мирно време, защото това е възможно най-тежкото решение, което може да вземе един близък за свой близък, допълва Бойко Славчев.

Ирен разбира, че страда от муковисцидоза в Италия. Прибира се в България, но продължава да се лекува в Италия, където се налага да пътува на всеки три месеца. Състоянието ѝ обаче бързо прогресира и на младата жена много бързо се налага да се ориентира къде в Европа да се лекува - така стига до известна австрийска болница, където по-късно ѝ е направена и трансплантацията.
Запушване на жлъчните пътища пък е причината за чернодробната трансплантация в столична болница на Бойко, който вече 8 години живее с нов орган. По думите му, хората, които чакат за трансплантация не бива да се отчайват, защото това води до грешен път, а надежда винаги има.

За това дали след трансплантацията се е променила по някакъв начин, Ирен беше категорична, че “тялото е само една машина, душата е важна. Душата си е моя. Това съм аз”. Единственото нещо, което се е променило е това, че цени живота и всичко, което ѝ се случва повече.

Освен, че трансплантацията е направила Бойко по-силен физически, го е направила и по-снизходителен към ежедневието и излишните неща в живота “и знам, че в крайна сметка, всичко е за добро”. Философски гледа и на заболяването си, за което е благодарен, защото е научил много от него.

Възстановяването след трансплантацията и при двамата е протекло много бързо. Днес те са щастливи и пълноценни, живеят активно, и се радват на всеки ден.

“След трансплантацията ми се случиха най-хубавите неща в живота", признава Бойко - “имам две дъщери, които се омъжиха и в момента имам четири внучета”.
За донорството трябва да се говори, защото е важно хората да са информирани. Думата трансплантация не трябва да плаши хората, смятат и двамата, които вече не са пациенти, а водят пълноценен, жизнен и свободен живот.
Чуйте историите им в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Донорството като подвиг - гледната точка на спасените

БНР подкасти:

Ремонтът на участък от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" е до края на седмицата

До края на 2025-а трябва да бъде избран операторът за депозитната система!

За пореден път от ПП-ДБ настояват за нови ръководства на четирите транспортни дружества в София

Жители и управа настояват за спешни мерки по обезопасяването на бивш рудник в ”Кремиковци“

Без ясни правила огромните средства от Социалния план за климата може да не достигнат до нуждаещите се

В кв. "Витоша" има големи дефицити на публични пространства, зелени площи и улици

Алтернативната банда "Sunblinds" представя дебютния си албум "Chasing Ghosts"

Спират топлата водата в редица столични квартали заради годишна профилактика

Васил Терзиев иска да се смени обслужващата Столичната община банка

Без ясни правила огромните средства от Социалния план за климата може да не достигнат до нуждаещите се