Жребият отреди България да играе с Унгария в баража за Евро 2020. Мачът ще се играе на националния стадион „Васил Левски“ на 25 март 2020 г. Ако нашите победят в този мач, ще се изправят на финала срещу победителя от двойката Исландия-Румъния на 31 март 2020 г., отново в София. При класиране за Евро 2020, България ще попадне в група C или в група F. Ако сме в група С, ще играем срещу отборите на Украйна и Холандия. В група F пък ще гостуваме на Германия. Това ще стане ясно на жребия, който ще се тегли на 30 ноември т.г.
България попадна в поток А, където бяха изтеглени от Ангелос Харистеас. Тази възможност се отреди на нашите национали след като Уелс победи Унгария и се класира директно за Евро 2020, освобождавайки място в потока. Тъй като поток Б беше запълнен, то ние имахме шанса да попаднем в по-лесния поток. Така и стана. Другият вариант беше да останем в Поток С, където щяхме да гостуваме на Шотландия и при победа да се изправим срещу победителя от двойката Норвегия-Сърбия. В крайна сметка, получихме невероятен шанс да се класираме на голямо първенство за пръв път от 2004-та година насам.
В квалификациите Унгария беше в една група с Хърватия, Уелс, Словакия и Азербейджан. „Маджарите“ победиха на два пъти Азербайджан и по веднъж Хърватия и Уелс, стартирайки с 9 точки в първите 4 кръга. В крайна сметка, загубите от Словакия на два пъти и веднъж от Хърватия оставиха всичко да се реши в последния мач срещу Уелс, където унгарците загубиха като гости с 0:2 във вторник 19.11.2019 г.
Можем ли да победим Унгария и да стигнем до финал?
Задачата никак не е лесна. На теория получихме невероятен шанс да се класираме напред, но имайки предвид играта на националния отбор в този квалификационен цикъл, по-скоро отговорът е „не“. В рамките на по-малко от година се смениха цели трима треньори. Първо започна Петър Хубчев, който записа две равенства с по 1:1 срещу Черна гора в София и в гостуването на Косово. След него дойде Красимир Балъков, който записа 4 загуби и само един равен. Загубихме от Англия на два пъти, като англичаните ни вкараха общо 10 гола, два прибавиха чехите и още три получихме от Косово, и то в София! За последния кръг от квалификациите начело на тима застана Георги Дерменджиев, който записа и единствената ни победа в този цикъл - 1:0 над Чехия в София. Статистиката от мача при тази победа обаче е доста неприятна - едва три отправени, от които два в очертанията на вратата и за щастие един гол. За сметка на това, чехите са отправили 18 удара към нашата врата, 5 от които точни, като в поне 3 случая трябва да благодарим на рефлекса на вратаря Георги Георгиев от „Славия“, който определено ни спаси в този мач.
Владеенето на топката също е под всякаква критика - едва 31% от времето, топката е била в наше владение и само 60% от подаванията са били точни, като в тях влиза и „късото“ изпълнение на аут, което се практикува напоследък, както и разиграванията между централните защитници при изнасянето на топката.
Т.е., поведението на България в този мач може да се определи по-скоро като „страх от загуба“, отколкото като желание за победа.
От националния отбор се отказа капитанът Ивелин Попов. Дерменджиев продължи и серията на Балъков с повиквателните за дебютанти, които може и да допринесат с добро, но може и да се окажат грешки, каквито направи бившият селекционер с много от решенията си.
Унгария е в подем. В Будапеща ще се играят и мачове от Евро 2020. Едва ли унгарците ще позволят с лека ръка да пропуснат „домашните“ срещи от големия форум, и то губейки от един от най-слабо представилите се отбори в квалификациите.
Ако се изключат тоталните аутсайдери като (но не само) Сан Марино, Гибралтар, Малта, Фарьорски острови и Лихтенщайн, например, България попада в една доста неприятна класация със своите 6 спечели точки, точно толкова отбелязани голове и цели 17 допуснати. С доста по-добри показатели са Унгария, както и Румъния и Исландия.
Реално шансовете на България да се класира не са много големи, особено с оглед на играта и представянето ни напоследък. Остава ни само да стискаме палци и да се надяваме на най-доброто.

С настъпването на отоплителния сезон проблемът с качеството на въздуха в учебните заведения отново излиза на преден план в цяла Европа. Данни от международни проучвания показват, че замърсеният и застоял въздух има сериозно влияние върху здравето, концентрацията и когнитивните способности на децата. Изследване на СЗО от 2023 г. Публикувано от The..
София ще бъде домакин на първо по рода си специализирано обучение за млади хирурзи в областта на редките тумори в България. За първи път страната ни ще бъде проведено структурирано обучение, насочено специално към млади хирурзи, които искат да развият експертиза в областта на редките злокачествени тумори. “Истината е, че когато говорим за редки..
Идвайки от морския град Бургас, BoiL се издига от ъндърграунд музикалната сцена като певец и басист. Опитът му с множество различни стилове – както в студио, така и на живо – и работата му с много уважавани български артисти и групи (P.I.F., Jeremy?, Стенли, Иво Димчев, Hellion Stone, Y A N A, Дивна, Яви, Веси Бонева и др .) го отвеждат..
Днес от 18:30 часа в 65 - а аудитория на Софийския университет " Св. Климент Охридски" ще се проведе лекция за лавинна безопасност на Момчил Панайотов, председател на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил . Тя е безплатна за всички любители на зимната планина, но и задължителна, ако искат да разберат..
"Как луната загуби светлината си" е дипломен спектакъл на абсолвентите от "Актьорство за куклен театър", клас доц. Боряна Георгиева. Драматизацията на романа на Милица Недева - "Когато луната загуби светлината си" е дело на студентката Екатерина Калоянова и режисьора и преподавател - Димитър Стефанов. "Във втори курс целия клас имаха задача да..
За възстановяването си от болестта на хашимото разказва Лидия Петкова в своята книга "Да заОбичаш хашимото. Как си върнах здравето? Програма за възстановяване" , която бе представена преди дни в столично арт пространство. Лидия Петкова е и ментор, лектор, обучител, създател на мотивационни програми за себеразвитие,..
Шестима български и чешки художници изследват актуалната тема за медийната дезинформация, фалшивите новини и политическата пропаганда в изложбата "Екрани и интриги". Тя е представена в галерия "Кредо бонум" до 4 януари 2026 г. и Karpuchina Gallery – Прага. Творбите са създадени специално за проекта и използват различни медийни формати – живопис,..