Здраве и стил на живот - преглед на печата

Продължава да расте броят на българите, които се лекуват в страни от ЕС за сметка на нашата здравна каса, посочва СЕГА. Както и преди, спешните случаи са най-много, но има значително увеличение на сънародниците ни, които пребивават временно в ЕС и имат право на планово лечение, поето от НЗОК. В същото време намаляват тези, които кандидатстват пред НЗОК за планово лечение в чужбина. През 2017 г. здравната касата е получила искове за възстановяване на разходи за лечението на 24 270 българи в страни от ЕС за почти 94 млн. лв. През 2018 г. случаите са вече 26 308 за 100 млн. лв. Тази година само до края на септември исковете са 24 141, като все още няма данни колко струва лечението на пациентите. Касата е длъжна да плаща за три вида лечение в ЕС. Първото е по т.нар. европейска здравна карта - за осигурени у нас, които при пребиваване в страни от Евросъюза имат нужда от спешна и неотложна помощ. Това е и най-големият разход на касата. През 2017 г. близо 62 млн. лв. от исковете, т.е. около две трети, са именно от тази група. През 2018 г. те намаляват до 56 млн. лв., но пак са над половината от всички разходи. За 2019 г. данни още няма.

Административният съд в София е отменил текст от наредбата за прием в общинските градини, който регламентира влизане в тях не през онлайн системата за класиране, а с решение на специална работна група. Това видя СЕГА в онлайн деловодството на съда. Решението от края на октомври не е окончателно и може да бъде оспорено пред Върховния административен съд. Текстът от наредбата е атакуван от прокуратурата. Той гласи, че приемът в градините и в предучилищните групи в училищата може да става и през работна група, назначена от кмета по правила, утвърдени от него. В правилата на работната група са изредени 7 хипотези за прием. Повечето от тях са за деца в различен риск - на самотни родители, на родители, които са в затвора, и т.н. Предвижда се работната група да приема и децата на дипломати от страни, с които България има спогодби в областта на образованието. Включена е и опцията да бъдат приемани децата на работещите в общинските детски градини.

Всеки гражданин или фирма, които са пострадали от действието на обявени от съд за незаконосъобразни подзаконови актове - правилници, наредби, инструкции, вече ще могат да съдят държавата и да искат обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съобщава от първа страница СЕГА. Това ще означава например, че ако строителен предприемач е загубил или пропуснал пари заради калпава наредба, той може да търси обезщетение. Подобно право трябва да имат и граждани и фирми, които са били принудени от незаконна наредба или правилник да извършат някакви ремонти, да купуват някаква апаратура, за да влязат в някакви нови изисквания. В закона изрично е записано, че "държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице". Възможността за съдебно търсене на обезщетение се отнася и за нормативни актове на общините.  Промяна в закона уточнява, че „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица...".

Кризата в междуселищния обществен транспорт се задълбочава. Автобусните курсове между населените места оредяват, без връзка в определени дни остават дори общински центрове, информира СЕГА. При това става дума и за селища, в които няма железопътен превоз. Такъв е случаят с община Върбица, където миналата седмица се преустановиха курсовете до областния център Шумен в събота и неделя. Разредени бяха и автобусите в делничните дни. Причината са натрупани загуби и липса на желание от превозвачи да обслужват линията в нерентабилни дни и часове. Съществена част от проблема са и нелегалните таксита. “Частни коли вървят пред автобусите, обират пътниците и въпреки че контролните органи са сезирани, няма адекватни мерки”, заяви Деян Банков от шуменския автотранспорт. От своя страна община Върбица не смята да дофинансира частни превозвачески фирми, нито пък има правомощия срещу нелегалния превоз.

Да си останем вкъщи с родата, ще ни струва два пъти по-евтино от прекарване навън за Нова година, е темата на днешния брой на МОНИТОР. Месец и малко преди празника сайтовете за колективно пазаруване и страници на ресторанти пуснаха офертите за празнично посрещане на новата 2020 г. Салата „Снежанка“, катък, редена салата, маслини и яйце са най-честите предложения на ресторантите. Предястията са традиционните сармички, гъби, сухи мезета микс. За основно ресторантите разчитат на обичайното по-евтино пилешко с печен сос или свинско. В куверта са включени десерт, безалкохолно, вода и голямо питие. В 00.00 часа има и чаша шампанско за репликата „За много години“. Цените на празничната вечер започват за подобно меню от 80 лева нагоре. Китайско зеле и рукола, пуйка с кестени и пюре от пащърнак вдигат куверта до 130 лева на възрастен. Отрочетата на масата ще ви струват 80 лева, по-ниската цена е заради липсата на алкохол за малките. Иновативни кръчмари са предвидили отделни зали с аниматор, но видимо има спор в разбиранията им за деца.

Всеки лек автомобил, който иска да стигне от Русе до Маказа, ще трябва да плаща около 23 лв. тол такса, пише МОНИТОР. Това показват изчисленията на създателите на проекта за изграждане на аутобан „Дунав – Егея“, представени по време на 15-тата Световна среща на българските медии, организирана от БТА в Тирана. Според идейния проект цената на километър за лек автомобил ще бъде 0,035 евроцента. Дължината на аутобана в българския участък пък е 328 км., което прави малко под 23 лв. за тол такси. От фирмата, изготвила проекта обясниха, че цената следва вече съществуващия бизнес модел в Сърбия. Според инж. Румен Марков, който представи проекта, автомагистралата "Дунав - Егея" има за цел да ускори икономическото развитие в изоставащите европейски региони и да запълни липсващите транспортни коридори в посока север-юг.