Детегледачката, която влиза в нашия дом

Оказва се, че едно от най-важните неща е детегледачката да е препоръчана от хора, при които е работила, а не да се доверяваме на някого, когото не познаваме или нямаме препоръки за него, съветва Сениха Хазим, млада дама, която е избрала работата с деца за своя професия.

Хубаво е детегледачката да има опит с деца, а ако няма, да има желание да се обучава.

Сениха разказва, че откакто е станала майка, по-добре разбира притесненията на родителите относно това как ще поверят детето си на непознат и дали този непознат няма да приложи физическо насилие над детето им, или пък дали няма да открадне нещо от дома. Поради тази причина, освен детегледачката да е препоръчана, Сениха съветва в началото на ангажимента да има преходен период, около седмица-две, в който майката и детегледачката да са заедно, за да се опознаят една друга.

Детегледачката от своя страна е длъжна да се грижи за детето по най-добрия начин, според инструкциите на родителя, както и наред с игрите, на първо място да внимава за безопасността му.

В никакъв случай, казва Сениха, детегледачката не трябва да разказва какво се случва в дома на семейството, в което работи. Не е редно и да дава непоискани съвети. Ако стане свидетел на физическо насилие, обаче, тогава трябва да се обърне към отговорните институции.

Сениха казва, че близостта, която детегледачката създава с детето, което гледа, е неизбежна, но все пак е добре тя да си напомня, че е на работа и да не натрапва тази близост пред майката.

А когато се наложи раздяла между детето и детегледачката, е добре да му обясним, че всеки човек има свой път и дори и да стане част от нашия живот, е свободен да си тръгне, когато поиска. Но много от тези връзки между дете и детегледачка продължават и след ангажиментите, а поотрасналото дете се оказва с още един близък и загрижен за него човек.