Историята и пътят на книгата, събрани и показани в една зала

Умален модел на печатната преса на Гутенберг, най-ранният кирилски ръкопис и свидетелства за това как се развива писменото слово през вековете, могат да се видят в зала „История на книгата“ в Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“. Залата съществува от малко повече от година и бе специално изградена по случай 140-годишнината на библиотеката. За изминалата година с „историята на книгата“ са се запознали над 1900 посетители.  Разходката ни е из залата, за да разберем кои са интересните експонатите, които присъстват в нея.

Попадайки в зала „История на книгата“ посетителят наистина се потапя във времето, когато появата на писмеността е свързала общността и е довела до осъзнаването на националната идентичност и провокирала важните исторически процеси. Наш екскурзовод е д-р Бояна Минчева, завеждащ направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“.

По думите ѝ това не е място (само) за ученици.
Това е едно универсално послание за историята и пътя на книгата през вековете.

Сред експонатите могат да се видят и египетски йероглифи върху псевдопапируси от ранните етапи в развитието на писмеността, следващите етапи до фонетичните азбуки, латинската, гръцката, глаголицата, кирилицата...

Повечето от представените експонати в залата са мулажи - копия, изработени напълно идентично с оригинала, обяснява още д-р Бояна Минчева. Те са скъпи произведения на изкуството, направени от майстори с художествена и книжовна подготовка.

Посетителите на библиотеката могат да проследят не само развитието на писмеността, но и да се запознаят с някои от най-редките образци, които се пазят там. 

Разбира се, отделено е място на Гутенберг и неговия метод на книгопечатане с подвижни букви от XV век.

В изложбената зала е представено и българското книгопечатане, което в сравнение с останалите европейски държави се случва доста късно - в началото на XIX век, пояснява д-р Бояна Минчева от Националната библиотека. Освен църковни книги, може да се види и препис на История славяноболгарская, първото българско списание „Любословие“, първи учебници, има достъп до дигитализирани лични тефтерчета и исторически книги.

Чуйте повече в звуковия репортаж и разгледайте снимките на Златина Йовкова.