Българската здравната система трябва да бъде преориентирана от отчитане на трансакции към постигането и отчитането на резултати. В здравеопазването ни трябва да се инвестира колкото е възможно повече и ресурсите да се използват максимално ефективно.
Без тази трансформация, страната ни трудно ще се справи с основното предизвикателство – застаряване на нацията и нуждата да се грижим за здравето на повече пациенти.
Ако хората живеят по-дълго и са здрави по-дълго, те ще допринасят за благоденствието не само на семействата си, но и за икономиката на България.
Това акцентира пред Радио София Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той гостува в „Радиоприемница“, дни преди Седмия национален Фарма Форум (20 февруари).
„Ако погледнем статистическите данни, българското здравеопазване произвежда резултати - през последните 10 години продължителността на живота у нас е повишена с около 2 години“, отбеляза Денев. – „В българското общество обаче непрекъснато се обсъждат проблеми и скандали в този сектор. Разбира се, трябва да сме непримирими към злоупотребите, но дебатите за здравната система трябва да са по-балансирани и експертни, а не емоционални.“
По думите на Денев демографската криза е може би най-голямото предизвикателство и пред здравеопазването.
„Населението ни се топи по най-лошия начин. Очаква се следващите 20-ина години да загубим 30-40% от работната ръка. Ще се наложи да работим по-дълго. А за това трябва не само да живеем по-дълго, но и да бъдем здрави. Така че инвестициите в здравеопазването са сред най-разумните неща, които държавата може да направи през следващите години.“
Според специалиста българската здравна система трябва да се ориентира към резултатите от лечението. За това много ще помогне преминаването от аналогов към дигитален тип здравна система.
„Разходите за здравеопазване растат в цял свят, не само в България. И причините за това са ясни – продължителността на живота и застаряването на населението, новите технологии в диагностиката и лечението.“
Голямото предизвикателство не са инфекциозните, а хроничните незаразни заболявания, при които най-често излекуване няма, а контролиране на състоянието за десетки години.
След 2015 година ярък пример за въвеждане на революционни методи за лечение и в България е хепатит С. От 2016-а досега по новите стандарти и методи са лекувани близо 1500 българи. При 99,9% от тях се отчита напълно излекуване. А това води до много положителни промени в качеството на живот, на работа, в невъзможността да разпространяват заболяването… Нови терапии вече се прилагат и при онкологичните болести, особено когато говорим за пациенти деца, както и при диабетно болните.
Новите онкологични случаи нарастват (и у нас, и в света) – донякъде и заради достигането на по-висока възраст, но от друга страна намалява смъртността при тях. Болните живеят по-дълго, подчертава Денев.Намаляването на инфарктите пък до голяма степен се дължи на развитието на инвазивната кардиология.
Иновативната фармацевтична индустрия инвестира най-вече в борбата със заболявания, които са бич за обществото. В момента в процес на разработка са над 7000 нови терапии. От тях 2000 са в областта на онкологията. Разбира се, не всички от тях ще достигнат финална фаза. Но тези, които минат и изпитванията и бъдат внедрени, ще направят революции в своите области, убеден е Деян Денев.
По предварителни данни в България от над 60 нови терапии, кандидатстващи за реимбурсация от НЗОК, около 45 са включени в Позитивния лекарствен списък за 2020 г.
Като се говори за нови и иновативни терапии, не бива де се пропускат генетичните. Съвременната медицина вече може да открие гена, който причинява дадено заболяване, и да го замени или да го неутрализира.
Деян Денев разказа и за случаи, в които собствени клетки се извличат от пациента, „обучават се“ и се връщат в организма за да се борят и дори побеждават болестта. Това е напълно персонализирано лекарство, с името на пациента.
Предизвикателствата са много, но фармацевтичната индустрия инвестира огромен ресурс. Борбата с болестите ще продължи.
Чуйте разговора на Катя Василева с Деян Денев.
Медресе сокаги се прекръства след влизането на московците по тази улица. После е Регентска, после пак - Московска. Започва от пл.Желю Желев, където е бил първият чугунен фонтан. Там е била и часовниковата кула от 17 в. Към 1880-1881 е разрушена. Повече за градската легенда за нея и за оформлението на улицата, както и за прилежащата ѝ малка ул.Малко..
Роден е в 1902 в Габрово, баща му е учител и автор на едни от първите учебници по география в България. Даниела Георгиева е съпруга на неговия правнук и я слушаме в звуковия файл със спомените ѝ за д-р Рачев. Нейни са и предоставените снимки и документи . Д-р Рачев е ревностен радетел за създаването на белодробни диспансери в България. Другата му голяма..
Животът на композитора маестро Георги Атанасов е по-заплетен, драматичен и вълнуващ от всяко оперно либрето. Баща му зарязва децата си, когато бъдещият музикант е на три. Успява да го издири след десетилетия, но таткото предава Богу дух ден преди срещата им. Майката чисти по хорските къщи, за да изхрани челядта си и си отива от живота след десет..
Най-новият проект на Спартак Севов е пълнометражния филм „ Министерството на мечтите “ – абсурдна комедия за любимите неща на всички: бюрокрацията и сбърканите днешни системи. С него е и актьорът Мартин Тасков, а проектът е англоезичен: "Министерство на кошмарите изглеждаше зле като заглавие. Осмиваме бюрокрацията." (Спартак) "Имам честта да..
Георги Георгиев, зам.-председател на "Асоциация за инсулт и афазия“ ни представя първото споделено парково пространство за арт терапия в България, открито по тяхна инициатива на 14 юли в столичния район Банкя. Името, което носи, е "Сътворение" и на място може да се открие зона за арт терапия и зона за лечебно градинарство, както и място с..
Боян Бочев от Лаго Фест в Самоков ни представя събитието с ударение на последната буква: "Тембърът на гласа ми подсказва, че настроението е чудесно. Страхотни музиканти на сцената, познаваме някои от тях в "Мюзиколоджи лайв". (подробности, както и за произхода на името - в звуковия файл) Има от бебета до над 70-годишни, хората си чакат фестивала в..
"Добър вечер, София" казаха Яна и Роман директно от Green gallery - едно ново пространство за екзотични растения и флорално изкуство, където цветята присъстват във всякакви видове и форми. "Имаме фотография, има графика, живопис, акварел - в общи линии, без ограничения в някакъв конкретен стил, дори авторите влизат в нетипични роли, като..