Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Причините за недостиг на лекарства са многопластови

Паралелната търговия е един от вариантите за решение

Боряна Маринкова
Снимка: Ани Петрова

Един от факторите за недостиг на лекарства в България е, че страната ни е сравнително малък и често неатрактивен пазар за внос на лекарства от големите компании, тъй като има много сложни механизми за утвърждаване на цените на лекарствата. Има немалко случаи, когато някои медикаменти стават обект на дерегистрация и те изчезват от страната. Това обясни пред Радио София Боряна Маринкова - изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия. Целите на организацията са обезпечаване достъпа на българските пациенти до качествени и ефективни лекарствени продукти при конкретни условия, иницииране на промени за бърз паралелен внос на лекарства в недостиг и изграждане на електронна система за наблюдение на наличните количества лекарства в реално време. Асоциацията поддържа платформа за намиране на липсващи лекарства, като досега са получени 814 сигнала от цялата страна. На около 30% от тях е оказано съдействие с информация къде могат да намерят съответния медикамент.

Недостигът на лекарства не е проблем само в границите на България. Европейската комисия постави като приоритет решаването на този проблем в целия Европейски съюз. Брекзит например принуди редица компании производители да се пререгистрират, напускайки Великобритания, за да могат да продължат да бъдат европейски компании. Друго сериозно предизвикателство е, че се наблюдава свръхконцентрация на производството на лекарства в няколко големи завода, най-вече в Китай и Индия. Решението по този въпрос е да се търсят стимули за изграждане на производствени бази на активни съставки в европейски държави. Дори в Съединените щати съществува недостиг на медикаменти, а причините за това са многопластови. Затова трябва да бъдат търсени решения и то активно от всички, които участват в производството, снабдяването и регулацията. Боряна Маринкова посочи конкретни идеи в тази област, сред които осигуряване на възможност за бърз внос от всеки възможен пазар и лицензиран търговец на едро, да може да се внасят дерегистрираните продукти от паралелните вносители и да се направят различни по-малки промени в регулациите.

Паралелната търговия с лекарства е успоредно решение към познатата организирана мрежа на дистрибуция. Тя също е строго контролирана, както и целия процес на снабдяване с лекарства в цяла Европа, уточни Маринкова. Идеята на тази организация е между отделните държави да се постига на чисто пазарен и свободен принцип баланс и в някои случаи корекция към по-добро по отношение на цените на лекарствата. Така ако в една държава дадено лекарство е на по-ниска цена и е в излишък, то може да бъде доставено в страна, която е в недостиг. Това е още един канал, чрез който се осигурява наличността от лекарства.

Маринкова изтъкна също значението на очакваната система за верификация на лекарствата, която има за цел да пази пациентите от фалшифицирани лекарства, които навлизат в Европа от тези страни. Паралелните дистрибутори участват също в тази система и работят активно за това пациентите да бъдат сигурни в качеството на лекарствата и тяхната неподправеност. С предстоящото гласуване на Закона за лекарствата ще бъдат гласувани и механизмите, по които ще се провежда верификацията в България.

Повече подробности за паралелната търговия с лекарства, механизмите за преодоляване на недостига и верификацията можете да чуете в интервюто на Катя Василева с Боряна Маринкова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
В Ропотамо

Хармонията на подводния свят

Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...

публикувано на 07.07.24 в 13:15

Има защо да сме заедно

Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..

публикувано на 07.07.24 в 11:44
Досю Амуджев

Историята оживява: Досю Амуджев

Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход.  Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие.  Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..

публикувано на 06.07.24 в 16:00

Софийски разкази - Хора и улици. Град като град

Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова.  Събитието  е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..

публикувано на 06.07.24 в 15:00
Христо Смирненски

Адресите на любовта - Христо Смирненски

За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на  „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му.  Тя се затваря в себе си,  дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..

публикувано на 06.07.24 в 14:00

Въздушни целувки на всички приятели

Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..

публикувано на 06.07.24 в 11:50
Десислава Иванова

Има много красиви, не толкова популярни места

Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..

публикувано на 06.07.24 в 10:59