МУЗИКА
Юбилеен концерт на проф. Милена Моллова със Симфониета „София“ започва в18.30 ч. в концертната зала на ОКИ „Надежда“.
В програмата: Бетовен- Концерт за пиано и оркестър № 3, до минор, Оп. 37, Симфония № 1, до мажор, оп. 21.
Внушителната кариера на Милена Молова, която продължава вече над 65 години, включва творби от различни стилове и епохи от Барока до днес и се разпростира в широкия диапазон на солистичното музициране, участието в различни камерни формации и най-вече в партньорството с камерни оркестри и големи оркестрови състави. През годините на своята блестяща солистична кариера тя е била солист на най-значими български и европейски симфонични оркестри, като Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Пловдивската филхармония, и е свирила под палката на най-големи български диригенти, като Саша Попов, Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Йордан Дафов и световни знаменитости, като Кирил Кондрашин, Казиоши Акияма, Рудолф Баумгартнер, Жорж Ципин и много други.
Основен акцент през годините на творческата активност на Милена Моллова е интегралното изпълнение на цикъла от 32 клавирни сонати на Лудвиг ван Бетовен, представени в поредица от 9 концерта.
За събитието на сцената ще творят съвместно повече от 130 музиканти от Плевенската филхармония, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” и солистите Мирела Александрова – сопран, Виолета Радомирска – алт, Георги Султанов – тенор, и Ивайло Джуров – бас.
Диригент на концерта ще бъде маестро Йордан Камджалов. Диригент на НФК „Светослав Обретенов” – Славил Димитров.
ЛИТЕРАТУРА
Един от големите съвременни български писатели - Христо Карастоянов, навършва 70 години и тази вечер от 18:30 ч., точно преди рождения си ден, ще бъде гост в поредицата „Разказвач на месеца“ в Литературния клуб на Столичната библиотека (пл. „Славейков“ № 4). За него ще говори Владимир Янев - литературен критик и историк, есеист, поет и белетрист, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет.
Ако искате да пиете словото на Христо Карастоянов направо от извора, да си купите негови книги с отстъпка и да го поздравите за юбилея му – заповядайте, канят от Столичната община.
Христо Тодоров Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол и др. Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 г. дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”, отличен с награда на празниците за дебютна литература „Южна пролет” в Хасково (1982). Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше един от петте нови български романа, номинирани в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е множество награди.
Текстове на Карастоянов са включвани в различни антологии у нас и в чужбина.
По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков. Известен е и като публицист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания.
ПРЕМИЕРА
Сцена Backstage в Театър Азарян представя премиерата на режисьора Василена Радева „Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта”.
Представлението е по мотиви от книгата на Петя Накова „Годината на осемте химии” и се състои от четири авторски миниатюри на актрисите Юлиана Сайска, Невена Калудова, Елена Димитрова и Богдана Котарева. Композитор - Емилиян Гацов - Елби, художник - Анна Янакиева. Глас: Петър Мелтев.
Спектакълът е театрална парабола – път, дефиниран от полета на мисълта и емоциите, в стремежа да запазим себе си, когато ни боли и се страхуваме, когато в нас расте смъртта. Това са четири истории за преодоляването на тежката диагноза “рак”, хвърлени под ъгъла на любовта - най-силният пазител на живота. А хоризонтът са нашите близки, които ни обичат, за да останем живи, за да продължим.
Началото е в 18:30.
2 в 1
Венцислав Диков и галерия Little Bird Place Ви канят на среща-концерт, в която може да чуете изпълнети на класическа китара произведения на Й.С. Бах, Е. Гранадос, А. Бариос, Л. Брауер, В. Диков.
Венцислав Диков е китарист и художник, завършил класическа китара в „НМА Панчо Владигеров“, в класа на Росен Балкански и в „Hochschule für Musik“, Münster, Германия, в класа на Райнберт Еверс. Изнася самостоятелни концерти у нас и в чужбина (Германия, Франция, Белгия, Япония). Репертоарът му се простира от барок до съвременност. Преподавател е по китара и камерна музика е в „НМУ Любомир Пипков“.
Активен е и като композитор на музика, участва в ансамбли за импровизационна музика, свири на кавал, занимава се и с изобразително изкуство. Имал е над 25 самостоятелни изложби в България, Япония, Южна Корея, Франция, Германия, Испания, Люксембург и др.
По време на срещата довечера ще бъдат представени нови и непоказвани досега картини на автора (оригинали и принтове върху канава).
КИНО
Ако обичате киното и музиката, може да гледате аржентинския филм „Астор Пиацола – годините на акулата“. Предложението е от галерия "Прегърни ме" и Master of art.
За филма синът на Пиацола - Даниел използва уникален семеен архив.Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..