Проф. Любомир Халачев: Животът ми е винаги в триъгълника кино-литература-студенти

„Киното не се прави от млади или от стари. А от можещи. Българското кино напоследък започна да трупа мускули. И за киното са нужни пари. Колеги цитират Хичкок, който е казал, че всеки спестен цент, си личи на екрана. Но всъщност това го е казал, когато вече е бил известен.“

Това подчерта при гостуването си в Радио София проф. Любомир Халачев, който започна тази седмица (на 17 февруари) с празнуването на своя 70-годишен юбилей в съчетание с премиера на неговата най-нова книга „Сънувам кино“. 

„Още от малък обичах да разказвам, да пиша. Моят пръв контакт със света на изкуството е чрез литературата. След това започнах да се увличам от фотографията, станах член на киноклуб“, разказа проф. Халачев.

През 1966 г. той помага при заснемането на филм, на следващата година става асистент оператор (общ работник към камерата). Но още през 1967-а печели първата си литературна награда…

„Мечтая за кино, но наистина сънувам сюжети. Но едно е да пишеш литература, друго, по-сложно е да направиш филм – иска се повече труд, хора, пари…“

Проф. Халачев отбеляза, че занаят не може изведнъж да прихванеш или „откраднеш“, трябва дълго да гледаш. Той споменава творците, от които се е учил, описва ситуацията на кинопроизводството в България, посочва добрите родни филми от последните години, както и какво предстои пред него в близките месеци.

Проф. д.н. Любомир Халачев е дългогодишен преподавател в НАТФИЗ и негов ректор от 2011 до 2015 г., оператор, сценарист, режисьор, продуцент и автор на десетки книги, документални филми и телевизионни драми.  Един от основателите на Асоциацията на филмовите продуценти. Специализирал е в Полша, Италия, Франция и Дания. Бил е гост-преподавател в Сингапур. Ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми, член на жури на български и международни фестивали.