ЕС отделя средства за иновации чрез програма „Хоризонт Европа“, но и по други програми – общо около 130 млрд. евро. Важното е обаче още сега всички потенциални потребители да се запознаят с новите правила, по които проекти ще печелят финансово подпомагане през следващия 7-годишен програмен период.
Това подчерта пред Радио София проф. Теодора Георгиева – главен експерт към фондация „Приложни изследвания и комуникации” по програмата Иновации и подкрепа за бизнеса.
България си беше поставила като национална цел до 2020 г. да достигне изразходване на средства за научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1,5% от БВП, и то при 3% средно европейско ниво. Ние обаче стигаме до половината от националната цел. България трябва изпреварващо да се развива в тази насока, защото сме на разстояние от средното европейско ниво. За съжаление това не се случва.
„Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и за следващия програмен период запазва 4-те основни приоритета: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии (ИКТ); Качество на живот (вкл. и здравеопазване); Креативни и рекреативни индустрии.
За поредна година констатираме, че у нас бизнесът е отличникът в правенето на иновации (0,54% от 0,75% БВП). Дори инициативата най-често идва от бизнеса, а не от другите звена – институти, университети.“
През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.
Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.
„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
Трите стълба на европейското финансиране за следващия програмен период са свързани със справяне с глобалните предизвикателства, отворената наука и отворените иновации.„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“
Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.
В доста европейски държави след като вземат книжка, младите водачи имат определени рестрикции. Сред тях е невъзможността първите 2 или три години да карат мощни автомобили, примерно до 90 конски сили. Това напомни пред БНР-Радио София Владимир Тодоров – председател на Българската асоциация на пострадали при катастрофи, във връзка с последния..
Сто и седмо основно училище "Хан Крум" в столичния район "Лозенец" трябваше вече да разполага с предоставения още в края на учебната година общински имот - бивш клуб на БСП, който се намира в непосредствена близост. Месец преди началото на учебната година обаче, това още не е факт. Имотът е предоставен от Столичната община и кметът на..
София съмър фест продължава с прекрасните емоции и с покани тип „ За всеки вкус по нещо“. Тази вечер ви очаква концерта „Четиримата пианисти“, събота и неделя ще бъдат запазени за младежката аудитория с фестивала „ „Моята София. Младите с каузи“, а иначе и в този и в следващия месец ще имате възможност да се насладите на комедията „Баща ми се..
С богата шестдневна програма Самоков отбелязва своя празник. Тържествените събития започнаха днес със света литургия, отслужена в митрополитския храм "Успение Богородично". След това беше осветен и раздаден курбан за здраве, съобщи пред БНР-Радио София кметът на общината Ангел Джоргов . Програмата продължава с турнир по мини футбол (до неделя)...
През юли агенция "Алфа Рисърч" проведе третото по ред проучване в рамките на цялостния мониторинг на обществените нагласи във връзка с присъединяването на страната ни към еврозоната (предишните бяха през април и май). "Някаква кардинална промяна на картината, но общо като динамика виждаме устойчив ръст на подкрепата към присъединяването на..
Семейната игра "Мисия разузнавач", в която участниците тестват бързина, ловкост и способност за ориентация, ще се проведе на 16 август, от 11.00 ч. в Националния военноисторически музей (НВИМ), съобщават организаторите. "Участниците ще решават загадки, ще разберат кой е главнокомандващият в семейството и докато се забавляват, ще научат любопитни..
Типични персонажи, неподражаем хумор и здравословна доза балкански хаос. Така може да се опише късометражния анимационен филм “Бабата”. Режисьорките Калина Димитрова и Алекса Траянова ни отвеждат в свят, където се срещат три култови фигури - несломимата баба, модерната “кифла” и непобедимата администрация. “Не можем да си въобразим целия този..