Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Теодора Георгиева: Бизнесът е отличникът в правенето на иновации у нас

Благодарение на наградите в конкурса за иновативно предприятие успешни компании получават медийно и обществено внимание

ЕС отделя средства за иновации чрез програма „Хоризонт Европа“, но и по други програми – общо около 130 млрд. евро. Важното е обаче още сега всички потенциални потребители да се запознаят с новите правила, по които проекти ще печелят финансово подпомагане през следващия 7-годишен програмен период.

Това подчерта пред Радио София проф. Теодора Георгиева – главен експерт към фондация „Приложни изследвания и комуникации” по програмата Иновации и подкрепа за бизнеса.

България си беше поставила като национална цел до 2020 г. да достигне изразходване на средства за научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1,5% от БВП, и то при 3% средно европейско ниво. Ние обаче стигаме до половината от националната цел. България трябва изпреварващо да се развива в тази насока, защото сме на разстояние от средното европейско ниво. За съжаление това не се случва.

„Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и за следващия програмен период запазва 4-те основни приоритета: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии (ИКТ); Качество на живот (вкл. и здравеопазване); Креативни и рекреативни индустрии.

За поредна година констатираме, че у нас бизнесът е отличникът в правенето на иновации (0,54% от 0,75% БВП). Дори инициативата най-често идва от бизнеса, а не от другите звена – институти, университети.“

През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.

Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.

„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“

По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.

Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.

Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.

У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.

По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.

Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.

Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.

У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.

Трите стълба на европейското финансиране за следващия програмен период са свързани със справяне с глобалните предизвикателства, отворената наука и отворените иновации.

„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“

Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.


  • Фондацията „Приложни изследвания и комуникации” като неправителствена организация, работеща в сферата на иновационните политики и технологичния трансфер, е вече с близа 30-годишен опит (създадена през 1991 г.). През 2019-а беше отбелязана друга годишнина, свързана с инициативата Иновации.бг.Тя обединява 3 основни кимпинента. Сред тях е годишният доклад, която оценява иновационния потенциал на националната икономика и на фирмено равнище. Връчва и награди на победителите в конкурса за иновативно предприятие (някои от тях вече чухме в „Радиоприемница“). Благодарение на откриването на тези успешни компании, техните разработки получават и медийно и обществено внимание.
    Докладът прави своеобразен мост между изтичащия програмен период (до 2020 г.) и това което предстои в следващите 7 години, включително и оперативните програми, с които ще се подпомагат иновативни проекти на български предприятия и институти.Изводите за изтичащия период сочат добро българско представяне.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дантелиерите: хореографи на совалките

Филмът "Плетачката на дантели" от 1977 с Изабел Юпер печели наградата на екуменическото жури в Кан. В това време Бистра Писанчева е твърде далеч от мисълта, че в средата на август 2025 ще събере майсторството на плетачки от цял свят на Световен конгрес в Карлово, откъдето излъчваме, заедно с Програма "Христо Ботев". Конгресът съвпадна с ежегодния..

публикувано на 17.08.25 в 12:00
Андрей Николов в Художествената академия.

Софийски разкази - Андрей Николов

Днешният герой е скулпторът Андрей Николов, чиято "Червена къща" е незаменима част от културния живот на столицата ни: "С часове гледах ангелчето" - така Андрей Николов разказва пред Христо Бръзицов за първите си художествени впечатления от родната му Враца (става дума за малка скулптура в местната църква). 225 хиляди лв му струва дворното място,..

публикувано на 16.08.25 в 16:00
Н. Образописов

Историята оживява - Никола Образописов, четка първа и втора

Никола Образописов-Консулата е героят на малката ни поредица, с въвеждащи думи от Любомир Николов, уредник в Градския музей на Самоков: "Запазени са и артефакти от другите дейности на Никола Образописов, като счетниците. По поръчка на самоковското градско управление рисува три платна за Пловдивското изложение. От това време са запазени и първите му..

публикувано на 16.08.25 в 15:00
Гюрга Пинджурова

Адресите на любовта - Гюрга Пинджурова

Гюрга Пинджурова отказва кариера в европейските оперни театри, за да стане даскалица в Трънско и да изминава по 30 км на кон до затънтеното село, където преподава. Причината? Любов, естествено. Защото докато взима петте години за три, за да завърши със златен медал консерваторията в Прага, певицата с красивия контраалт не е забравила усмивката на..

публикувано на 16.08.25 в 14:00
Темз Арабаджиева

Кураторство, ориентиране, пространство за идеи и дебат

Ролята на книжните клубове за четящите и издателския бизнес – Темз Арабаджиева от „С книги под завивките“: "Книгите могат да бъдат поле на разпалени диспути. Книжните клубове са някогашните социални мрежи. Историята им е част от развитието на цивилизацията. Били са стожери на интелектуалците. Дикенс, Т.С.Елиът, Вирджиния Уулф са били техни членове..

публикувано на 16.08.25 в 11:56
Катерина Иванова

Когато дискомфортът стига до непоносима болка

Поне 200 ученички от 5 училища в София ще получат обучение, свързано с менструалното здраве. Проектът се нарича "EndoGirl" и е плод на съвместната работа на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" и Фондация "Бикоуз". Слушаме Катерина Иванова - един от основателите на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" : "Аз самата съм пациент с..

публикувано на 16.08.25 в 11:00

Не само джаз

Пернишката крепост става домакин на третото издание фестивала "KraKra Jazz" , който събира на една сцена на 15.08 и 16.08 български и чуждестранни изпълнители. Входът е свободен и за двете концертни вечери, като вратите отварят в 19:30 ч. Сред акцентите тази година са британската група Stereo MC's, култовите Fun Lovin' Criminals от САЩ и..

публикувано на 16.08.25 в 10:30