Инж. Иван Моллов: Строителството може да се развива и по време на криза

Законът за извънредното положение е довел до парализа на обществените поръчки.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Сред основните проблеми, с които строителните фирми се сблъскват са забавените плащания за извършени и приети работи, затруднения при придвижването на работниците, усложнения в процеса на работа, забавени доставки на материали и суровини и като цяло намаляването на обема на работа. Това казва инж. Иван Моллов - член на изпълнителното бюро и на УС на Камарата на строителите в България.

По думите му със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се стига и практически до парализа на обществените поръчки.

“Ние настояваме, въпреки извънредното положение, администрацията да продължи да работи и да изпълнява своите задължения, така че да подкрепя, а не да пречи на строително-инвестиционния процес. Знаете, че заетите в сектора у нас са над 200 хил. души, недопустимо е тези хора да остават без работа и препитание", посочва Моллов.

“Относно загубите, все още е рано да ги уточним, тъй като строителството е инертен процес, но отчитаме сериозен спад. Като загубите, по груби изчисления, са от оборот са от порядъка на 180 млн. лв. на седмична база. Тук обаче има и друг съществен аспект на проблема - намаленият оборот за бранша води до преки загуби за държавата. Когато ние работим и произвеждаме строителна продукция, 20% от нашите приходи се връщат обратно в бюджета под формата на ДДС. Като добавим и осигуровките и данъците, стават около 40% от оборота ни, което под една или друга форма се връща обратно в държавната хазна, допълва Моллов.

По думите му само за миналата година строителната продукция е била за близо 18 млрд. лв или 14% от БВП на държавата. Това означава приход от над 3.6 млрд. лв. само от ДДС и показва размера на щетите, които ще понесе държавата от свиването на бранша в момента.

Според Моллов от съществено значение е също така и текстът от Закона за извънредното положение, според който до отмяна на извънредното положение, при забавено плащане на задължение, не се начисляват лихви за забавяне и неустойки, но само по отношение на длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от банки и други финансови институции.

“За съжаление, част от възложителите решиха, че могат да спрат или да забавят безпричинно търговските плащания, което може да се окаже пагубно за цял структуроопределящ отрасъл, какъвто е строителството. С новата редакция в Закона за мерките и действията по време на извънредната ситуация, тази възможност е премахната”, посочи той.

Моллов е на мнение, че една такава ситуация трябва да се разглежда не само като съвкупност от мерки и ограничения, но и като възможност тези сфери и дейности от социално-икономическия живот, които могат да се развиват, да получат тласък и да променят баланса за сметка на тези, които обективно не могат да се извършват в тази обстановка. Такива дейности, които могат и трябва да се развиват, са инвестициите в инфраструктура, строителството, дигитализацията.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Код Строител

Инж. Иван Моллов: Строителството може да се развива и по време на криза

БНР подкасти:

Чудото на реставрацията

Читалища разчитат на финансиране по програми от Столичната община и МК

Документалният филм „Скрити белези” - разказ за най-доброто ни участие във Венецианското биенале

Ученици се записват за априлско състезание по медийна грамотност

Състоянието на асансьорите в София провокира столичани да изпращат десетки сигнали

Проф. Пламен Павлов: Левски е сред големите политически фигури на XIX век

За Баба Марта: Ретро влак ще пътува от София до Банкя на 1 март

Музиканти от няколко континента в Международния клавирен конкурс "Панчо Владигеров"

Националният етнографски музей започва образователна програма за първомартенската обредност

Има сфери, в които разликата между заплатите на жени и мъже е до 40%