Когато имаме нещо ново, необичайно, непознато, тогава се нуждаем от категорично заявена позиция. Това е особено потребно, ако самите ние сме объркани и неориентирани.
С това до голяма степен може да се обясни скокът на доверие у членовете на Националния оперативен щаб и другите фигури, които вземаха решение за извънредното положение и за предпазните мерки срещу короноавируса.
Това обясни пред Радио София доц. Маргарита Бакрачева, прeподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и лектор по интернет и медийни комуникации, психология на личността, социална психология, трудова, организационна и консултативна психология.
Промените в степента на доверие пък може да се обяснят с противоречивите информации, както и различното изпълнение на мерките от различни хора.
В ситуации на страх реакциите са полярни.
Бакрачева отбеляза различното поведение на семействата с деца и на хората, които продължиха да ходят на работа.
Ген. Мутафчийски играеше ролята на лошия вестоносец. Пародийният образ показва едно благосклонно отношение към лицето на проблема с вируса. Критичността и острите реакции дойдоха с течение на времето, от продължителността на мерките и от съмненията във фактите, допълни доц. Бакрачева.
„Изследванията ни показаха, че у нас хората предпочитаха български източници, но се получи пренасищане с еднотипна информация. Търсеше се отговорност на всички нива, не – в неадекватните мерки, порицанията подриваше доверието.“
По думите на психоложката изводите, които ще си направим от изпитанието, много зависят от начина, по който ще излезем от него.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова с доц. Маргарита Бакрачева.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..