800 жени годишно в България се диагностицират с овариален карцином (рак на яйчниците), по света заболяването се открива при 240 хиляди жени всяка година. Симптомите са неспецифични, а при късно откриване на заболяването шансът за успех на лечението е много по-нисък.
Данните бяха обявени на онлайн семинар по повод Световния ден за борба с рака на яйчниците, който се отбелязва у нас за четвърта поредна година. Мотото, под което се провежда инициативата, е „Силата да бъдем информирани“.
Ракът на яйчниците най-често засяга жените над 50-годишна възраст. Най-често оплакванията са неспецифични, обясни медицинският онколог д-р Ася Консулова. И с това са свързани част от трудностите при диагностиката.
„Най-често говорим за тазова болка или за коремна, за тежест, бързо чувство на ситост или загуба на апетит, често уриниране. Ако някой от тези симптоми се повтарят често, жената трябва да се обърне към гинеколог“, посъветва д-р Консулова.
Ранната диагностика е от изключително значение, тъй като според статистиката 5-годишната преживяемост при откриване на заболяването в първи стадий е над 90 процента. Сред рисковите фактори са тютюнопушенето и затлъстяването, прием на хормонални препарати, хормонални проблеми, ендометриоза и фамилната обремененост. Скрининг за заболяването трябва да се извършва при жените с по-висок риск. Особено след 30-35 навършени години.
Д-р Консулова посочи, че терапията на всяка пациентка трябва да се обсъжда от екип от специалисти, в който задължително да има онколог.
Нана Гладуиш, основател на Фондация „Една от 8“ подчерта, че най-важна е информираността за заболяването.
Организаторите на инициативата под надслов "Силата да бъдем информирани" призовават всички, които желаят да изразят съпричастността си към глобалната борба с рака на яйчниците, да го направят през Facebook - като споделят своя снимка с грим или облекло в цветовете в синьо-зелената гама от кръгчето-символ на световната борба със заболяването и добавят следните хаштагове: #ЖивотътТеОбича; #PowerfulVoices #PowerfulVoice, #WOCD2020, #ednaot8.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...