Инж. Николай Николов: Реновирането на сградите трябва да е приоритет, Европа оцени ефекта

Като организация, която представлява бранша, даващ 14-15% от БВП, Камарата на строителите в България (КСБ) настоява да бъде разработена стратегия за излизане от кризата в дългосрочен план.

„Искаме дългосрочни мерки, планове и действия, които да помогнат за  излизане кризата и да очертаят перспектива за страната за период от 10-20-години. Счмятаме, че всички браншове могат да  помогнат на изпълнителната власт с визия и конкретика за тази стратегия, а правителството от своя страна да направи необходимия баланс на интереси в полза на цялото общество.“

Предложенията на КСБ са съвсем конкретни, сред тях водещо е ускоряването на изпълнението и мащабно развитие на инфраструктурните проекти, които трябва да продължат. Ключов фактор би бил нов етап на националната програма за саниране.

„Именно такива програми сега се подготвят в Европа, а и на много други места по света“, допълни инж. Николов.
Той цитира доклад за подобряване на енергийните характеристики на жилищните сгради в страната, изготвен по поръчка на МРРБ, показва, че над 700 хиляди обитавани жилищни сгради трябва да бъдат обект на мерки за подобряване на енергийната ефективност през следващите години. Нужда от саниране имат близо 650 хиляди еднофамилни къщи, 54 хиляди блока, 3200 сгради от смесен тип и 500 общежития.

Препоръката от Европа е в периода до 2030 г. политиката за подобряване на енергийната ефективност да бъде приложена към всички групи жилища. На европейско ниво вълна за реновиране на сградния фонд, чрез обновяване на сгради в целия ЕС, ще бъде в основата на европейския план за възстановяване на икономиката. Заяви го официално преди дни зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс. КСБ категорично подкрепя т.нар. вълна за реновиране на сградния фонд в Европа и счита, че тази „зелена“ вълна е най-бързият и рентабилен начин за стимулиране на устойчивото икономическо възстановяване от икономическата криза вследствие на пандемията от Covid-19.

„У нас за съжаление една много добра програма, каквато е Националната програма за енергийна ефективност, беше обругана и фактически спря своята дейност. Само 1% бяха онези блокове, които бяха показвани по телевизиите как текат. По програмата бяха обновени над 2000 български сгради, големи, едропанелни. Програмата се отрази на заетостта на строители, на доставчици, стимулира и подкрепи и малките търговци. Да не говорим за целта, която постигна – високата ефективност на сградите, които сега се отопляват и охлаждат с минимална енергия.“

В цяла Европа в момента се готвят планове и проекти, за да се използват грантове и схеми за финансиране на мащабни програми за саниране, а България е в изключително благоприятна ситуация, защото има готови и утвърдени проекти за 3250 сгради. Това са проекти на обща стойност над 1,6 милиарда лева, подчерта инж. Николов.

За да започне „зелената“ вълна по реновиране на сградите в България, е необходим устойчив модел за финансиране. Той е от ключово значение. Трябва да се търсят и използват всички възможни източници за финансиране. Фондът за справедлив преход и фондът за възстановяване могат да изиграят решаваща роля в това отношение. Съществуващи инструменти като Европейския кохезионен фонд и Фондът за регионално развитие трябва да продължат да финансират енергийната ефективност на сградния фонд. В повишаването на енергийната ефективност трябва да бъдат вложени и публични национални средства, убедени са от КСБ.

Браншовата строителна организация е подкрепена в идеите и предложенията си от НСОРБ, КРИБ, другите работодателски организации и от синдикатите.