„Светът се променя, но в него има място за щастие и оптимизъм. Можем да погледнем към кризата с надежда. Има възможности да се справим по-бързо с нея“, споделят участниците в проекта.
Ръководител на изследователския екип е Емилия Георгиева - старши учител по география и икономика, която беше подкрепена от Валерия Димова, също учител по география и икономика и зам.-директор гимназиален етап в училището.
"Заедно с група ученици от Първо училище поехме георгафската част от този наш проект "Карта на надеждата" като проучихме световните доклади за щастието на ООН. Позовахме се на този доклад, който има четири критерия, по които са подредени страните. Съпоставихме го с други проучвания, анкети и установихме, че Финландия води европейската класация и то три години подред - 2018, 2019, 2020 г. и оттам нататък започнахме проучванията", обяснява Емилия Георгиева.
За да разберат повече за основанията за оптимизъм в различните европейски страни и как можем да вземем пример от тях, учениците от XII А клас поканиха своя учител по испански език Доротея Винклер да разкаже повече за Испания и корените на оптимизма там.
От своя страна учениците от XI Б и В клас се довериха на Геновева Маркова – старши учител по философски дисциплини и английски език, за да помогне с анализа на Великобритания.
“Дистанционното обучение ни постави пред много и различни предизвикателства. Уравнението на образованието определено беше с много неизвестни”, казва Геновева Маркова.
Главният учител по биология и здравно образование Цецка Вълкова пък направи анализ на биохимичните процеси, които протичат в човешкия организъм, когато изпитва щастие. Заниманията на екипите завършиха с изключително зареждаща презентация и високи оценки.
„Кризата ще отмине и Европа трябва да бъде по-силна и единна след нея. Всеки трябва да се поучи от успехите и грешките на другите, защото в посланието „Единство в многообразието” се преоткрива и здравото зрънце на надеждата. То може да се търси в традициите и националния характер на всяка една държава и да бъде път към надеждата за един по-добър, здрав и мирен свят“, споделят още от училището.
Повече за щастието чуйте в звуковите файлове.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...