Всички клюкарстваме и за това си има причина

Където има групи, там има и клюки

публикувано на 17.06.20 в 11:16 | обновено на 27.08.20 в 08:44

Снимка: Pixabay

Клюките са начин да се свържем с другите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всички клюкарстваме. Това е присъщо за човешката природа и дори има важна цел. Факт е, че мозъкът ни възприема лицата в зависимост от това, което сме чули за човека. Клюкарстването е част от живота - където има групи, там има и клюки. Това е начинът, по който се свързваме в групата.

Дори се смята, че отдавна в човешката история, клюките са били начин да се свържем с другите, и разбира се, понякога го използваме като инструмент за изолиране на онези, които не подкрепят групата по някакъв начин”, казва психотерапевтът Валентина Димитрова.

Тя цитира проучвания, които доказват, че това е като страничен продукт от праисторическия ни мозък, когато нашите предци са живели в изключително малки групи. Те са се познавали много добре и за тях е било необходимо и важно за оцеляването да клюкарстват, защото са били изправени пред редица адаптивни социални проблеми - кой е надежден, на кого могат да се доверят, как да направят добрия избор за партньор.

Но не всички клюки целят уронване на репутацията или с цел да навредят, т.нар. злонамерено клюкарстване. Има и такъв тип, който включва просто споделянето на информация. “Ние им обръщаме внимание, просто защото можем да научим някаква стратегия, която можем да приложим в собствения си живот”, допълва психологът.

Според нея клюките могат да имат дори морална функция - клюки, които ни информират как да действаме и да разберем по-добре социалните групи и обществата, към които принадлежим, и да се ориентираме в това, кое е правилно и кое - грешно в обществото.

Освен това от психологическа гледна точка клюката действа разтоварващо, сближава хората и дава необходимата увереност, която човек придобива, когато му поверят някаква тайна.

В миналото хората са оцелявали и събирали информация именно чрез клюкарстване.
Къде е границата между полезното и вредното клюкарстване чуйте от разговора на Елмира Джома с психотерапевта Валентина Димитрова в звуковия файл.