“Когато пандемията се разрази в Европа, всички изпаднахме в шок. Доколкото пандемията е безпрецедентно явление в съвременния свят и липсва опит, то и реакциите бяха разнопосочни и противоречиви. Изминалите месеци обаче показаха, че в средносрочен и дългосрочен план реакцията на ЕС е адекватна, обмислена, съгласувана и в края на краищата правилна. Различни мнения, тези, спорове, аргументи, но истината се ражда в спор. Планът за възстановяване е продукт на този подход”, казва Валентин Николов - изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.
Още в началото на пандемията и очертаващата се икономическа криза, много експерти в Европа и света отбелязаха, че един от основните двигатели на процеса по преодоляване на последствията, е строителството. Цели сектори буквално затвориха, докато строителният отрасъл продължи да функционира. Мнозина видяха още тогава в строителството възможност за запазване, дори увеличаване на заетостта и обемите. Понятието „реновационна вълна“ залегна като крайъгълен камък на европейската политика впоследствие.
Сред основните направления на плана за възстановяване е „Зелената сделка“. Разглеждана в най-широкия ѝ аспект. Реновация на обществени и жилищни сгради с цел намаляване енергийните разходи и въглеродните емисии. “Това направление не е ново, нито за европейските страни, нито за България. Сега обаче получи силен импулс и нов мащаб. Като страна сме много по-готови от повечето партньори в съюза. Имаме готови и утвърдени проекти за саниране на 3250 многофамилни жилищни сгради на обща стойност 1.6 млрд. лв. В различна степен на готовност са още близо 2000 проекта”, допълва Николов.
Преструктурирането на въгледобивната промишленост и енергетиката непрестанно се отлага и забавя, но според Камарата на строителите - това е грешка, защото това ще стане рано или късно.
“Разликата е, че сега това може да стане организирано, обмислено, етапно и да се възползваме от фонда за възстановяване. Хората, които ще трябва да сменят професията си, най-добре могат да се реализират в сферата на строителството и като умения, и като размер на заплащането. Това значи квалификация и преквалификация, достатъчно голям обем работа в строителния сектор, правилно райониране на процеса в годините и т.н. Следващият аспект на зелената сделка са отпадъците. Всички - битови, строителни, индустриални. Тук следва да се приложи съвършено нов подход, който е мащабен и дългосрочен”, допълва Николов.
КСБ съвместно с КАБ и другите браншови организации в сектора, обсъждат иницииране на мащабна програма за цифровизация на местната власт. “За да говорим за дигитализация на проектирането, на строителството и експлоатацията - процесът трябва да започне именно от общините. Любопитна подробност в хода на проучванията на тази тема през последните месеци е единодушието на всички и пълната подкрепа - кметове, главни архитекти, администрация. Една такава програма би получила одобрението на ЕК, съответното финансиране и след 3 - 4 години може да е работещ механизъм - самовъзпроизвеждащ се и развиващ се”, обяснява той.
Следващото направление е „Свързаност“ – между отделните части на Европа, между отделните страни, региони и области.
“В нашето общество битува една парадигма, свързана с магистралите и пътищата – че прекалено много пари се харчат в това направление. Истината е, че и в това отношение България е на опашката на Европа и въпреки направеното през последните години, все още сме далеч от средноевропейските показатели.
Замислил ли се е някой, че ние сме единствената страна в Европа, която има магистрална връзка на столицата си само с една съседна страна и с нито една от ЕС. Магистрала Хемус, София – Видин, Струма, отклонението на Хемус до Русе, магистрала Черно море, околовръстното на София, тунелът под Шипка. Списъкът е дълъг и всичко това ни чака нас. Ето такива проекти ще финансира ЕК”, категоричен е Николов.
За да не се отказваме бързо от планираното за започващата година, е важно да си поставим не само голямата цел, но и по-малките задачи, стъпките, които да ни доведат до нея. Това коментира пред БНР-Радио София Михаела Ангелова, психолог и семеен терапевт . "Слонът се яде на малки хапки" Иначе голямата цел може да ни уплаши,..
Равносметките, анализите и класациите за отминалата 2024 г. продължават във всички сфери. От платформата "Как се пише" за четвърта година ще проведат кампания и анкета, за да се видят кои - според българите, са думите на отминаващите 12 месеца. Началото е в понеделник, 6 януари, а две седмици по-късно – на 20 януари, ще бъдат обявени..
Подкастите станаха едни от най-предпочитаните медии за добиване на знания, за коментари, за дебати, за забавление. Те обаче имат стоя предистория и предпоставки за появата и развитието. В първото десетилетие на ХХI век много модерни станаха блоговете . Преди бума на социалните мрежи те бяха трибуна за споделяне на мнения, творчество и..
Светла, успешна и осъзната 2025 година , пожела пред БНР-Радио София футурологът доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. И подчерта, че осъзнаването преминава през знанието, опитността, мъдростта, но и през емоционална интелигентност и емпатията. Тя коментира, че напоследък в обществото се поощрява..
Бюро “Творческа Европа” е финансовият инструмент на Европейската комисия, който подкрепя организации и професионалисти в областта на културния сектор . Бюрото има две направления - култура и медия . “Почти седем или осем са вече сферите, които подкрепя Бюро “Творческа Европа”-Култура. До момента имаме няколко активни програми . Една от..
Творчеството се използва в тесен смисъл на “ създаване на изкуство ”. Когато се спомене думата, хората си представят художници, писатели, музиканти . Когато аз говоря за творчество и творческо мислене, използвам думата като синоним на креативно и креативност . Това каза в предаването "Радиокафе" Виктор Минчев - копирайтър, създател на..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН вече близо месец показва изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44 елемента на нематериално културно наследство. “В България от 2008 г. насам се изгражда тази национално..