Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Оплешивяването е незабелязано досега последствие от Covid-19

Снимка: Архив

Редица пациенти съобщават за необичайно последствие след възстановяването от коронавирусната болест – косопад, съобщава Нюз Медикал.

Няколко членове на „Survivor Corps“, групата във Фейсбук за хора, преборили Covid-19, наскоро се сблъскали с оплешивяване месеци след като са се възстановили от тежкия остър респираторен синдром на коронавирус-2 (SARS-CoV-2).

Докато американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) разполагат с информация за това кога е добре да се прекрати изолацията у дома след инфекция с Covid-19, има ограничени данни за трайните странични ефекти от заболяването.

Екип от изследователи проучиха данни от 143 пациенти, възстановили се от Covid-19 и откриха, че 44% заявяват, че имат влошено качество на живот. Много възстановени пациенти съобщават за постоянна кашлица, умора, болки в ставите, затруднено дишане и болки в гърдите. Няма обаче нито едно сведение за загуба на коса.

Някои експерти остават объркани как Covid-19 може да причини загуба на коса след възстановяването.

"Косопадът е добре описан феномен след всеки физиологичен стрес върху тялото", казва д-р Амеш А. Адаля, експерт по инфекциозни болести и учен от Центъра за здравна сигурност на „Джонс Хопкинс“.

Лекарите смятат, че загубата на коса може да бъде обвързана с телогенен ефлувиум (втората по честота форма на косопад), временно състояние, при което хората се сблъскват с прекомерно падане на косата след стресово житейско събитие.

Около 85 до 90 процента от космите на косата на здравия човек са във фаза анаген или в активен етап на растеж. Останалата част от косата е във фаза на покой, известна още като телогенна фаза. Падането на косата е нормално, тъй като тя остава в анагенна фаза за около две до четири години, след което преминава в телогенна фаза, в която пада, за да бъде заменена с нова. В състояние, наречено телогенен ефлувиум, повече косми преминават във фаза на покой, което води до падане на повече коса, особено от горната част на скалпа. Някои от факторите, които могат да причинят това състояние, включват голяма хирургична операция, значителен стрес, физическа травма, екстремна загуба на тегло, внезапни промени в храненето, висока температура или тежко заболяване, резки промени в хормоните, хипотиреоидизъм и недостиг на желязо, наред с други.

Според д-р Естер Фрийман, ръководителят на Дерматологичния регистър за Covid-19, която има 1000 случая от 38 страни, заяви, че има все по-голям брой хора, които съобщават за загуба на коса след възстановяването. Тя отбеляза, че косопадът не е изненадващо явление, тъй като хората започват да наблюдават косопад около три месеца след като са били болни или след стресиращо житейско събитие. Възстановените пациенти съобщават за загуба на коса в началото на юли, а са били заразени между април и май.

Въпреки че загубата на коса най-често е само временна, тя може да бъде стресова. Лекарите препоръчват правилно хранене, особено косумация на храни, богати на желязо и витамин D. Освен това добавки за косопад могат да помогнат за възстановяване на здравето на косата, като намаляват падането й.

Телогенният ефлувиум е безболезнен и не включва други симптоми като сърбеж и лющене. Въпреки това, когато пациентите се срещат с косопад с други симптоми, като усещане за парене в скалпа, те трябва да бъдат прегледани от дерматолог.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 25.06.24: Брендо се предаде на полицията

Гости в днешното предаване "Форум" бяха доц. д-р Александър Христов и Тодор Терзиев. Част от обсъжданите теми бяха: Появяването в България на Евелин Банев (Брендо) Вариантите за съставяне на правителство Предизборната кампания и какво трябва да се случи, за да се вдигне избирателната активност Ще състави ли Румен Радев партия..

публикувано на 25.06.24 в 18:17

Лято в планината - какво трябва да знаем?

В летния сезон освен морето много хора предпочитат да отидат в планината. Уикенд преход или по-дълъг, дори Ком - Емине, винаги трябва да бъдем добре подготвени. От какво зависи подготовката ни и какво трябва да знаем, разказва Александър Киричев от Софийски планински клуб. Той посъветва туристите п ърво да проучат маршрута - коя е началната и коя..

публикувано на 25.06.24 в 17:21

Безплатна помощ за засегнатите от хранителни нарушения

Всеки с хранително разтройство може да се свържи с безплатна линия за подкрепа. Тя е инициирана от д-р Елисавета Павлова (обучител и психолог), основател на Асоциация УНИКАЛ, с участието на обучени специалисти към онлайн Академията "Емоции и хранене" на асоциацията. Линията за "Безплатно изслушване и подкрепа при проблемно хранене" окуражава хора,..

публикувано на 25.06.24 в 16:29
Авторът е доктор по икономика

Хазартът - история, специфики, регулации, бъдеще

Задълбочено проучване на спецификите на хазартния бизнес и неговото развитие по света и у нас, преглед на възникването и еволюцията му, регулациите в България, Европейския съюз, САЩ, Азия, Австралия, както и подробности за зависимостта към игрите и последствията представя д-р Кристиян Иванов в съвсем новата книга "Хазартът. Вчера. Днес...

публикувано на 25.06.24 в 16:09

Половината от лекарите у нас - жертва на агресия

Социологическата агенция "Тренд" по поръчка на Българския лекарски съюз (БЛС) представи резултатите от двете социологически проучвания: сред лекарите и сред обществото, във връзка с насилието над лекари . Всеки втори лекар у нас е ставал жертва на агресивно поведение, като 11% от лекарите са ставали жертва на физическа агресия от пациентите си..

публикувано на 25.06.24 в 15:17
Между 1879 и 1920 г. Цариброд е център на околия в Княжество/Царство България. Между 1941 и 1944 г.  е в пределите на България. През 1951 г. е преименуван на Димитровград в чест на Георги Димитров.

Как живеят наши сънародници непосредствено след западната ни граница?

Какво може да събере или да е общото между професор по история на спорта и един лекар? Проф. Лозан Митев и д-р Валентин Янев сякаш ги боли, когато разказват за последиците от Ньойския договор, подписан през 1919 г. и когато България е принудена да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци нашите Западните покрайнини -..

публикувано на 25.06.24 в 14:58

Българското лозарство и винарство датира от 6000 г. преди Христа

Маргарита Христова (позната и като Маргарита Левиева) преподава БЕЛ в техникума по транспорт в град Сливница. С много любов и прецизност тя упражнява тази професия, но нейното призвание е виното и лозарството. Тя е редактор на списанието "Лоза и вино" и е част от едноименното сдружение . Започнала е работа към Института за изследване на вино и..

публикувано на 25.06.24 в 13:45