Павлина Делчева-Вежинова разказва непознати истории за улиците и сградите в София

В столицата ни има улица, която не е сменяла името си над 600 години

публикувано на 02.09.20 в 16:23

Снимка: Елмира Джома

Първите две предавания са за Военната академия и парка около него

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Толкова много теми има за София, казва Павлина Делчева-Вежинова - автор и сценарист на предаването “10 000 крачки” по БНТ, което повежда зрителите на пешеходно пътешествие из София, за да им покаже градските улици, сгради и места така, както рядко ги виждат в ежедневието.

Предаването търси отговор на въпросите кога и защо тези места са станали част от живота на големия град, а също и как са се променили през годините.

“Знаете ли например, че ул. “Калоян” не е сменяла името си повече от 600 години. Там, където се намира в момента хотел “Рила”, се е намирала някога резиденцията на Константин Велики. Павлина Делчева – Вежинова

Разбира се, той не прави Сердика своя столица, както е искал, напуска, но на това място севастократор Калоян издига своята резиденция. Прави църква върху основите на стара християнска църква (параклисът, който Константин Велики издига) и тогава хората започват да наричат улицата Калоянова, махалата Калоянова. Така я заварват турците и така си остава”, разказва тя.

Това е всъщност една от най-старите улици в столицата ни, друга стара улица е “Гладстон”, но нейното име е било сменено след Освобождението (преди това е наричана Болярската улица).

“Първите две предавания ще заведем зрителите във Военната академия и парка около него. Едно невероятно красиво място. След това ще се разходим из софийските улици”, казва тя.

По думите ѝ последният началник на Военната академия се е заел да реставрира и поправя академията и тя лека-полека започва да блести.

“Във Военната академия има една т.нар. Алея на началниците. На 35 постамента са били поставени бюстовете на всички началници на Академията до края на 30-те години на ХХ век.

След 9 септември 1944 г. те са бутнати, никой не знае къде, и сега вече е решено да се възстанови тази алея”, а това според нея показва приемственост. Такава приемственост авторката на предаването иска да види и в поддръжката на сградите на София.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.