Нансен - изследователят, който прави революция при приключенците

публикувано на 06.10.20 в 10:45

Хавиер Качо

Снимка: Ани Петрова

Нансен е една от най-възхитителните фигури в норвежката история

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 8 октомври от 18.30 часа в конферентната зала в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Българският антарктически институт и издателство "Вакон" ще представят книгата "Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света".

Книгата, посветена на 90 години от смъртта на Фритьоф Нансен, е написана от Хавиер Качо - испански учен, полярник и писател. Участник е в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 г. е част от 28-ата българска експедиция до Ледения континент, съобщават организаторите.

“Нансен не е просто изследовател, той е нещо повече. Той прави революция при приключенците, но той е много повече. Той е човек, чието най-голямо качество е човечността”, казва Хавиер Качо пред Радио София.

Самият писател и изследовател се озовава в ледената пустош, за да изследва озоновата дупка, но “Антарктика ме омагьоса. След това се върнах още два пъти, продължавайки проучванията си”, казва той.

Идеалист и мечтател, като изследовател Фритьоф Нансен (1861-1930) е направил революция в техниката на полярните плавания и с постиженията си е станал безспорен авторитет, към когото всички са се обръщали за съвет. В областта на науката той се откроява със своите изследвания в зоологията и има значителен принос в неврологията, а е бил и голям специалист по океанография.

През далечната 1888 г. Нансен е изправен пред предизвикателството да премине Гренландия за първи път и се сдобива със слава, след като достига рекордна за времето си географска ширина на север - по време на експедиция с кораба "Фрам" до Северния полюс - между 1893 и 1896 г.

Неговата смелост като изследовател, високият му интелект и почтеността му, го превръщат в една от най-възхитителните фигури в норвежката история, както и един от най-известните полярни изследователи в световната история.

След Първата световна война Нансен е назначен за върховен комисар към ОН за бежанците, където помага на милиони руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война /1919-1922/.

За своите заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г. Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 68-годишна възраст. През целия си живот той твърдо е вярвал, че "животът няма смисъл, ако не е в услуга на другите".

Чуйте разговора на Елмира Джома в звуковия файл.