Ах този мапс…

Да, да, готови сме, навигацията е настроена - започваме. С усмивка и доза чувство за хумор ще се разходим по адресите от седмицата.

Преди дни стана ясно, че антимафиоти са нахлули по грешка в дома на младото семейство с бебе. От ГДБОП действали в акция срещу група за лихварство, рекет и наркотици, но се оказали на грешен адрес. Пострадалите твърдят, че са били обиждани, ритани, а срещу мъжа е бил употребен електрошок. Извинението за грешката дошло часове по-късно с репликата „Такива неща се случват“. В Народното събрание министърът на вътрешните работи Христо Терзийски даде следното обяснение: „По данни на служителите, от екипа са въвели коректни данни. В последствие обаче е установено, че вместо блок 7, екипът е пристигнал на адрес в блок 4 в квартал Левски Г“… Както е казал Бисмарк: „Глупостта е дар божий, но не бива да се злоупотребява с нея“. Защото после боли,… но дано последното не го научаваме по емпиричен път, както таралежа в онзи стар виц, който когато се възкачил върху кактуса възкликнал: „Оххх, стават грешки“.

Но млъкни сърце… аналогиите са излишни и аз продължавам разходката по картата на седмицата, този път следвайки мапса на Примиера. Да ви призная в последно време вечер не гледам сериали, защото всички до един бледнеят на фона на клиповете във фейсбук страницата на Г-н Борисов. Във вторник премиерът организира 15-минутна летучка под дъжда в нивата до атомната централа Козлодуй. Сгушени под един чадър, зъзнещи и в опасна ковид близост, без маски пък бяха министърът на финансите Кирил Ананиев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. „Тази нива тук ще стане седми реактор“ посочи Борисов и стопли сърцата на всички присъстващи.

А моето подскочи, когато минах на следващия клип и видях как любимеца на народа чете анализа на „Муудис“. Седнал на пънче, нейде по родопските пътища, той призова: „Ананиев, дай да видим и „Муудис“ какво казва“. След което последва двукратно (за да не стават грешки)  прочитане на изречението „…показателите за фискалната мощ ще останат устойчиви“. Така е, от България лъха финансова мощ, а аз само ще си позволя да вметна, че кредитният рейтинг не е моментно фото или снимка с полароид и не показва икономическото и финансово състояние на държавата. Кредитният рейтинг е нещо условно, което се използва като отправна точка при взимане на заем например от страна на държавата. И докато сме на темата за финансовата мощ ето и още едно твърдение на Премиера: „Българските домакинства и икономика са подготвени за кризата.“ И цитат от още един доклад: „За последните 11 години България е увеличила 3 пъти своите нетни активи на глава от населението до 9586 евро“. Ето така си представяхме светлото бъдеще! Но да си караме по родопския мапс. Види ли кола на пътя, Борисов спира, ръкува се дружески, прави си снимки с видимо объркани хора и неизменно задава въпроса „Хареса ли ви пътя?“. А на една от инспекциите по строителството, пак нейде из родните планини, възкликна: „Водят го републикански път, пък не е асфалтиран“.

Аз пък колко улици знам, ей на - на 10 минути от центъра на София, дето само имена имат - ни асфалт, ни тротоари. Та ще ми се да видя някой ден кмета Фандъкова, застанала да кажем някъде там, между Околовръстното , „Черни връх“ и „Симеоновско“, да пита хората: „Харесва ли ви пътя, улиците как са?“. А дано, ама надали! Защото там асфалтът не стига, а част от улиците са частни. Тук вдигаме рамене, махваме с ръка и използваме известната вече реплика „Случват се такива неща“…

А не трябва. В понеделник държавата загуби делото за царска Бистрица. Върховният касационен съд присъди двореца на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза.

На Острова пък забраниха на учениците да пеят. Практиката е въведена, разбирам, и в централно софийско училище. Децата пеят наум, за да не би да се заразят с коронавирус. Предлагам да поставим децата на пауза и да преговорим онова ръководство „Как да създадем качествена невроза на детето си“.

Докато се случваше всичко това, баща и син – Стефан и Максим Иванови прекосиха Атлантика с гребна лодка, поставиха световен рекорд и станаха пионери в няколко категории. След 105 дни в океана акостираха благополучно на брега на Барбадос. И сега си представете, че не им работеше мапса и вместо до остров Барбадос бяха стигнали до остров Болшевик… Това казано с усмивка.

Лодката на Стефан и Максим носи знаковото име Neverest, т.е. никога не си почивай, - “докато не достигнеш своя Еверест” - допълват двамата. Те успяха за 105 дни да достигнат своята цел.

Това ми напомня, че днес (16 октомври) е стотният ден на протестите. След Велико народно въстание 5 - думичката neverrest продължава да ми се върти в главата.

На финала да отбележа, аз съм просто вашият счупен компас в морето от новини и всичко беше просто ЗА ЦВЯТ И МЕРУДИЯ.