По думите му кризата има своето отражение и върху бранша. “Данните за общата строителна активност за първото полугодие на 2020 г. спрямо същия период на предходната година сочат спад от 3.9% на строителната продукция. Сградното строителство отчита спад от 5.7%. Инженерното строителство – спад от 1.2%. Издадените разрешения за строеж на нови сгради са 4584, като това е намаление с близо 12.1% спрямо същия период на миналата година”. КСБ работи за консолидацията на бранша и търси общи позиции с другите браншови организации. Създаването на Консултативен съвет е плод на тази дейност.
По-рано през деня беше открита и фотографска изложба “Виж София - заедно строим за хората” в Галерия на открито на Моста на влюбените при НДК от столичния кмет Йорданка Фандъкова и председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев.
През миналата седмица в сградата на Съюза на архитектите в България се проведе работна среща на всички браншови организации в сектор „Строителство“. Домакин на събитието бе проф. д-р арх. Тодор Булев, председател на УС на САБ. “На тази среща единодушно взехме решение за създаването на Консултативен съвет от представители на всички организации, който да обсъжда и да дава предложения по актуалните за бранша теми. Според мен със създаването на съвета ние показваме, че браншът има единна позиция и може да се обедини”, казва инж. Илиян Терзиев.
На срещата е разисквана Концепцията за прилагане на алтернативни подходи за регулиране на основни икономически сектори, насочена към разширяване на използването на различни подходи при регулиране на определени професии и икономически дейности. Тъй като в концепцията има фактически грешки в констативната част, Консултативният съвет е подготвил декларация, в която е изложена общата позиция на браншовите организации в сектор „Строителство“, и тя ще бъде внесена в Министерския съвет и МРРБ.
Друга тема, която обединява бранша, е наложителната сериозна промяна на ЗУТ, като сред възможните варианти, които са обсъждани, е разделянето му на два закона. КСБ подкрепя амбицията на Европейската комисия за удвояване на сегашния процент на обновяване на сградния фонд в цяла Европа. След изказването на председателя на ЕК Камарата излезе и със специална декларация в подкрепа на „Вълната на саниране“.
Според инж. Илиян Терзиев трябва да се предложи изцяло нов и цялостен подход към въвеждането на енергийно ефективни решения, които да обхващат целостта на сградите, конструктивната част и, разбира се, да се интегрират възобновяеми енергийни източници, иновативни строителни материали и др.
Същевременно Камарата на строителите в България подкрепя напълно намерението на българското правителство и ЕК да се обърне специално внимание и да се насочи финансов ресурс към обществени сгради, училища, болници, читалища, социални сгради и много други. В сектора върви и цифровизацията, която е неизбежна. “Работим много сериозно в тази посока. В Камарата е създадена работна група в това направление. Търсим добрият опит за внедряване на БИМ технологиите. Дигитализацията ще е един от основните приоритети, по който ще работи Камарата през следващите няколко години”, коментира инж. Илиян Терзиев.
Относно кадровия проблем, инж. Терзиев коментира, че “никой не може да подготви по-добре кадри за нашия бранш от самия бранш. Затова искаме КСБ да може бъде директен бенефициент по европейските програми, касаещи обучението, квалификацията и преквалификацията. Имаме идея за създаване по немски модел на няколко обучителни центъра със сгради, общежития и лаборатории, в които да подготвяме нужните ни кадри”.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..