По европейските програми за обмен на практики или участие в международни младежки програми българските студенти не са сред най-активните. Причина затова не е само тяхната заетост, но и липсата на достатъчно информация, както и тромавата и невинаги ясна процедура, установи проверка на Радио София.
„Два пъти годишно провеждаме срещи в университетите, с които си сътрудничим - над 15 ВУЗ-а в България. Там даваме пълна информация какво е нужно за включване в такава международна програма“, обясни пред Радио София Златина Тодорова, председател на асоциацията на студентите, участвали в дейностите за мобилност по „Еразъм+“.
По думите й служителите в съответните отдели към висшите училища са добре подготвени, информират се своеверменно за приоритетите на програмата и могат да дават най-правилните съвети на младите кандидати.
Въпреки това, не са много българите, които участват. Притесненията на повече хора и потенциални участници в програмата са от социално-икономически характер, от документацията (правят се стъпки за улеснения), както и от непризнаването у нас на изпитите, които се полагат в чужбина.
В Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ няколко пъти годишно обявяват конкурси за „Еразъм+“. Поддържат и актуализират подсайт за програмата към уеб стрницата на висшето училище, съобщи Татяна Цанева, отговорник Международно сътрудничество на СУ. Информацията се разпространява и през фейсбук, до различните факултети, до студентските съвети и кариерните центрове, до коордитаторите превподаватели. Кандидатстват около 300 студенти годишно.
В Техническия университет са предвидени около 1700 студентски практики, но този брой се отнася до края на 2023 г. От тях в момента ефективно са сключени около 400 договора, съобщи доц. Георги Ангелов от Отдела за международно сътрудничество към ТУ в София. Над 150 студенти вече са приключили практиката си. Каналите, които се използват, за да се информират учащите за тези програми, са сайта на университета, социалните медии, както и преките разговори с наставниците.
Опита си пред Радио София сподели и Кристина Димова, студентка от ФЖМК, участвала в няколко програми на ЕС. Тя потвърди, че документите за кандидатстването са много, а не е открила институция в България, която да окаже пълна подкрепа и обяснение за нелеката процедура. Дори за научаването на такива програми заслугата е на нейното активно търсене и... случайността.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност