Казват, че възрастта е по-скоро състояние на ума, отколкото дата в акта ви за раждане, но ново проучване сред 2 000 американци над 40 години оспорва това схващане. Според изследването средно човек започва да се чувства стар на 47-годишна възраст. По същия начин средният респондент започва да се тревожи истински за свързаните с възрастта телесни промени на около 50 години, съобщава „Стъди Файндс“.
Неумолимият ход на времето очевидно е голямо притеснение за много хора. Като цяло 65% казват, че остаряването е сред основните им страхове. Почти половината казват, че най-вече са загрижени за нарушението на умствените функции, които толкова често идват с напредналата възраст. 64% се притесняват, че техните мисловни способности няма да продължат толкова дълго, колкото физическото им здраве.
Изненадващо, повечето участници не са толкова загрижени от загубата на младежкия си вид. Само един на четири респонденти е загрижен дали ще изглежда привлекателен в напреднала възраст. Всеки четвърти човек се притеснява и че ще загуби бодростта и духовитостта си, след като остарее.
Проучването също така отбелязва, че близо половината от анкетираните съобщават за фамилна анамнеза за загуба на памет, свързана с възрастта. Освен това две трети казват, че паметта им вече не е това, което е била някога. На 25% им се губят спомени веднъж на ден, а на 20% по няколко пъти на ден. Над половината (58%) често забравят имена на хора или моменти от срещи с тях. Удивително е, че цели 38% дори се нуждаят от време, за да си спомнят рождения ден на своя най-близък човек.
Проблемът обаче е, че 84% казват, че изобщо не правят нищо, за да подобрят здравето на мозъка си.
За съжаление, целият стрес и безпокойство, причинени от COVID-19, затрудняват поддържането на здравословен начин на живот. Откакто е започнала пандемията, 38% споделят, че спят по-лошо, над 20% се хранят по-нездравословно и 14% пият повече алкохол.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..