На 4 декември Православната църква почита Света Варвара, която е покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят.
Света Варвара, родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол, се е отличавала с особена красота. Тя се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата, Варвара е обезглавена.
Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
В българския фолклор Света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
Света Варвара се почитала и като покровителка на домашните птици. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
На този ден по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара – Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
В с. Бобошево празникът на Св. Варвара се празнува с палене на големи огньове на кръстопътищата. Момците ги прескачат за здраве и се състезават коя махала ще запали най-големия огън, а момите месят питки и варят различни варива: жито, боб, ръж, ечемик, царевица, грах, леща и др. раздават на всички за здраве.
В столицата в сряда сутрин от 9.00 часа в храм „Преображение Господне“ в кв. Лозенец ще бъде отслужена Архиерейска света Литургия, оглавена от епископ Поликарп. По време на празничните служби православните християни ще могат да се поклонят на частицата от мощите на св. Варвара, която се съхранява в храма.
В ефира на неделното Радокафе продължаваме да ви представяме гласовете на „Радио София“. Ред е на ефирната двойка Яна Спиридонова и Роман Михайлов, но не като водещи, а като хората, които слушателите не познават: Яна: "Олеле, станаха 18 години. По случайност стана. Нямам проблеми да работя каквото и да е. Кандидатствах, нямах търпение, беше по..
Кръст от светлина и светлина след кръста. С тази снимка, подарена ни от един от основателите на 12+3 на БНР, Георги Папакочев, желаем добро начало на Светлата седмица!
От 17 април до 2 май Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria ни канят на изложбата „Метаморфозис” на художника Фернандо Де Филипи. Олга Георгиева от Сдружението ни въвежда в нея: "Историята е малко дълга. Художникът беше гост на първото ни събитие в Милано и там се роди мечтата..
По традиция всяка година на Велики Четвъртък, Народно читалище "Иван Вазов-1928" в село Нови хан отбелязва пролетните празници - Лазаровден, Цветница и Великден с празничен великденски концерт. За програмата на концерта, състоял се на обновената сцена разказва още председателят на читалището в село Нови хан, Сашка Ненова: Тазгодишният..
Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган , говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство : "От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме..
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..