Емоционалната интелигентност е точно това - да можем да зачитаме чуждите граници и да отстояваме своите, да не влизаме в ролята на жертва или на насилник, за да получаваме това което искаме. Да се „свързваме“ със себе си и другите, защото това означава да бъдем щастливи, обясни пред Радио София Камелия Тодорова от "Академия за емоционална интелигентност".
Как стои въпросът с емоционалната интелигентност при децата, които са много уязвими в околния свят, особено в тази ранна възраст между 5 и 10 години, в съвсем ранното им общуване на емоционално ниво? Тук отново са важни чувствата, подчерта експертът:
Ние много често боравим с изразите „Как си?“ „Добре съм“, „Зле съм“. Камелия Тодорова разясни какво трябва да знаят децата за тези понятия:
„Децата трябва първо да знаят от какво имат нужда, да могат да го изразяват и да мислят как ги кара това да се чувстват. Емоционалната интелигентност участва в техните игри, помага им да стоят по - уверено в групата. Дали ще могат да изпитват емпатия към останалите, да изпитват забавление от играта, да защитават своята позиция, не през агресията, не през плача и през тръшкането или през жертвата, а спокойно да обясняват как се чувстват?“
Какви конкретни въпроси трябва да задаваме на децата, за да разберем как наистина се чувстват?
"Това зависи от нашата емпатия. Да си изясним каква е целта ни в разговора с детето, искаме ли да се „свържем с него и да го разберем. Важно е да разберем как се чувства и да му помогнем самото то да разбере как се чувства и от какво има нужда," изтъкна Тодорова.
Защо именно е ценно да разберем как се чувства детето, каква трябва да бъде нашата реакция, когато то сподели своите чувства, и как това не непременно означава, че трябва да удовлетворим желанията, свързани с тях. Тук идва и полезността на отворените въпроси: "Какво те прави тъжен?" и "Какво те прави щастлив?".
Чуйте конкретни съвети за родителите и още интересни аспекти от разговора на Алекс Илиева с Камелия Тодорова.
С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..
София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..
Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..
Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..
Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..
Платформата за четящи и знаещи деца "Книговище" започна междуучилищното състезание по медийна грамотност "Всезнайко" на тема "Четеш ли между редовете". Това е второто издание на междуучилищната надпревара след успешното състезание на тема "Европейски съюз" през 2024-та в София. За да може повече деца да се включат, състезанието тази..
Състоянието на асансьорите в София провокира столичани да изпращат десетки сигнали месечно до контролния орган. Това каза в ефира на Радио София Григор Къшов - главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ към Държавната агенция по метрологичен и технически надзор. “Асансьорите са опасни, затова са наречени съоръжения..