Емоционалната интелигентност е точно това - да можем да зачитаме чуждите граници и да отстояваме своите, да не влизаме в ролята на жертва или на насилник, за да получаваме това което искаме. Да се „свързваме“ със себе си и другите, защото това означава да бъдем щастливи, обясни пред Радио София Камелия Тодорова от "Академия за емоционална интелигентност".
Как стои въпросът с емоционалната интелигентност при децата, които са много уязвими в околния свят, особено в тази ранна възраст между 5 и 10 години, в съвсем ранното им общуване на емоционално ниво? Тук отново са важни чувствата, подчерта експертът:
Ние много често боравим с изразите „Как си?“ „Добре съм“, „Зле съм“. Камелия Тодорова разясни какво трябва да знаят децата за тези понятия:
„Децата трябва първо да знаят от какво имат нужда, да могат да го изразяват и да мислят как ги кара това да се чувстват. Емоционалната интелигентност участва в техните игри, помага им да стоят по - уверено в групата. Дали ще могат да изпитват емпатия към останалите, да изпитват забавление от играта, да защитават своята позиция, не през агресията, не през плача и през тръшкането или през жертвата, а спокойно да обясняват как се чувстват?“
Какви конкретни въпроси трябва да задаваме на децата, за да разберем как наистина се чувстват?
"Това зависи от нашата емпатия. Да си изясним каква е целта ни в разговора с детето, искаме ли да се „свържем с него и да го разберем. Важно е да разберем как се чувства и да му помогнем самото то да разбере как се чувства и от какво има нужда," изтъкна Тодорова.
Защо именно е ценно да разберем как се чувства детето, каква трябва да бъде нашата реакция, когато то сподели своите чувства, и как това не непременно означава, че трябва да удовлетворим желанията, свързани с тях. Тук идва и полезността на отворените въпроси: "Какво те прави тъжен?" и "Какво те прави щастлив?".
Чуйте конкретни съвети за родителите и още интересни аспекти от разговора на Алекс Илиева с Камелия Тодорова.

За пръв път чуждестранно китарно дуо се продуцира и издава от българска компания, известна предимно като концертен промоутър. Явор Ганчев е име, което свързваме както с основания преди над 35 години и съществуващ до днес музикален магазин "Дюкян Меломан", така и с концертите от началото на века, неслучайно събрани под името " Джаzz+ ": "Едното начало..
Емил Коралов представя поредното 14-о издание на Фестивала Di Vino Taste: "Очевидно фестивалът е устойчив, българската винена индустрия се развива на все по-високо ниво. Освен този, правим и други фестивали, за да става българското вино по-видимо. Ще бъдат представени всички региони. Бялото вино е класифицирано като елегантно, а районът на..
Салон на музите - няма как да не свързваме фестивала със Светлана Иванова. Пианистка и певица. Завършила в София, после учила във Виена. Живяла в ЮАР и Австрия. Сега е наш гост, който представя предстоящия им спектакъл: "Започваме с "Носорог в банята" от сборника разкази "Ръчен багаж" на журналиста Георги Милков, другата муза е небесната с Росен..
Къде е била ул. "Търговска" - наследник на старата софийска голяма чаршия? Слушаме спомените на Тодор Влайков от влизането му в София. Поглеждаме и книгата "София през вековете" на Александра Монеджикова - особено за софийския безистен. Още за участта за стария "Чохаджийски хан" в спомените на Феликс Каниц и Евлия Челеби. Георги Каназирски-Верин..
Георги Белстойнев, освен самоковски художник, е първият уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица. С помощта на уредника на самоковския музей Любомир Николов. Слушаме Елена Белстойнова, дъщеря на художника: "Историята започва от белия (хубавия) Стойне, шивач. Бяга от Самоков в Панагюрище, може би е изработвал дрехите на Бенковски. Синът му..
Чл.-кор. проф. Владко Панайотов и житейската му и научна половинка проф. Маринела Панайотова са женени от 40 години и когато човек ги наблюдава изглеждат като скачени съдове. В студиото на Адресите на любовта присъства само по-силната половинка от семейството, но това пък му даде възможност безконтролно да хвали съпругата си. Специалистът по..
Димитър Ганев представя Game awards - еквивалентът на Оскарите в индустрията на видеоигрите: "Най-хубавото на нас, възрастните геймъри е, че навремето всичко бе на кабел и не можеше да го хвърлиш надалеч. Сега най-номинираната игра не може да се играе с клавиатура. Има връщане и към игрите с история, но и към уменията на геймъра. Модулите..