Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Коментар на проф. Любомир Халачев

Защо български кинотворци не харесват проектозакона за филмовата индустрия

Проф. Любомир Халачев
Снимка: НАТФИЗ

В края на 2020 г. в Народното събрание на първо четене бяха приети промени в Закона за филмовата индустрия. Според тях се предвижда по-голяма субсидия за национални продукции, повече български филми и въвеждане на финансови стимули.

Професионалисти от основните кино сдружения и филмови организации у нас обаче настояват да не се приема закона в този вид на второ четене и призовават президента Румен Радев да наложи вето над промените.

Предният закон беше приет след доста години и с много поправяния, припомни в ефира на Радио София проф. Любомир Халачев - кинорежисьор и продуцент, бивш ректор на НАТФИЗ. Акцент в българския закон са финансовите стимули за чужди кинопроизводители, работещи у нас.

„Това е стимулиращ финансов механизъм. Няма нищо общо с правенето на българско кино. Ние предложихме тези стимули да се правят по друг начин.
В закона се залагат много мини. Ако той се приеме така, сигурен съм, че до края на годината ще започнат оспорвания в съда на отделни негови клаузи“, коментира проф. Халачев.

Той даде за пример текст в закона, според който финансовите стимули се дават само след културен тест.

„Искаме да произвеждаме българско кино – такова, каквото се прави във всички европейски държави. Да ни се даде достатъчно свобода и възможности за го правим, и то колкото можем по-добре“, настоя кинорежисьорът.

Според него работещите (в) чужди продукции трябва да се стимулират по друг нормативен документ. Така съставен законът реално дава пари на чуждите (предимно американски) кинаджии, в артистичната българска гилдия настъпва противопоставяне, което никой не иска. Неслучайно американският посланик отправи поздрав за този закон и го нарече „исторически“.

„Сигурно е исторически за американските продукции, но не и за българското кино. Предвиждам големи проблеми, ако различните схеми на подпомагане влязат в един закон. Не воюваме с никого. В цяла Европа културата се подпомага със субсидии“, допълни проф. Халачев.

По думите му налице е още едно противопоставяне – между творците, които правят кино и тези, които работят за телевизионни сериали.

Отговор на отвореното писмо на българските филмови творци, които имат забележки по промените в закона, все още не е получен от съответните институции.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова с проф. Любомир Халачев.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Още по темата

Законът за киното – Франкенщайн, създаден от лаици

„ Преди изборите на галоп се правят промени . Такива промени с нови схеми трябва да бъдат спокойно обсъждани. Получиха се различия, защото става дума за обещания към филмовата общност , за милиони, държавна подкрепа. Според тези нововъведения част от..

публикувано на 02.02.21 в 13:57

Милко Лазаров: Законът за филмовата индустрия се обръща с главата надолу

„ Ситуацията относно поправките в Закона за филмовата индустрия е комплицирана и деликатна “. Това каза пред БНР режисьорът Милко Лазаров, председател на Съюза на филмовите дейци, по повод държавното финансиране на българското кино. Според Съюза такова..

публикувано на 31.01.21 в 14:02
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ком-Емине като пътепис

Пътят от връх Ком до нос Емине е мечта за много любители на планинските преходи, но остава неосъществена за голяма част от тях. Дългият преход и стаха от провал в начинанието е това, което отказва любителите на природата да се впуснат в..

публикувано на 10.11.24 в 12:00

Обичайте се, колкото и трудно да е това

Представяме книгата на Ваня Петкова "Бог е любов". Говорим първо с нейната дъщеря - Оля ал Ахмед - журналист, публицист, преводач и поет, а после и с известния журналист и публицист Исак Гозес - реценцент на книгата и автор на послеслова: "Аз съм..

публикувано на 10.11.24 в 11:55
Лили Големинова - водещ на галаконцерта

Радиото не е професия, то излиза от теб

Представяме едно от лицата и гласовете на радио София - журналистът и музикален редактор Лили Големинова, водещата на "Радиокафе", "Моята друга музика" и на новото предаване "Музиката на града": "Радиото присъства в живота ми откакто съм се родила на..

публикувано на 10.11.24 в 10:57
д-р Йорданка Господинова

Да се хидратираме добре и през зимата

С д-р Йорданка Господинова – един от първите хранителни коучове у нас, говорим за здравословното хранене през зимния сезон: "Зимният сезон има своите красоти, но и предизвикателства като промяна на динамиката на живот. Обездвижване и застояване са..

публикувано на 10.11.24 в 10:00

Софийски разкази - ул. Граф Игнатиев. Архикултурни разкази

С урбаниста Здравко Петров говорим за някои от сградите по ул.Граф Игнатиев: "Улицата е наследник на стар сокак по направление Самоков. Затова и името ѝ е било Самоковска. Около т.н.Черна джамия (Св.Седмочисленици) е била една от най-богатите турски..

публикувано на 09.11.24 в 15:00
С Десислава Димитрова (вдясно) и Ширин Ходжева

Графити с прежда

"Рози срещу насилието“ е активистки проект, създаден с цел повишаване на информираността относно домашното и джендърното насилие. Концепцията е хората заедно да изплетат лилави рози и да ги поставят на видно обществено място в града. Това е форма на..

публикувано на 09.11.24 в 11:43

Да окуражим хората да творят на правилните места

На 9 и 10 ноември се провежда последният за годината Фестивал на легалните графити Мостъ 3, който ще преобрази железопътния прелез на бул. "Ботевградско шосе". Това събитие събира на едно място някои от най-талантливите графити и стрийт арт артисти,..

публикувано на 09.11.24 в 10:54