Съветът на децата е българско постижение, но има институционална инертност

Мнението на детето никога не е пренебрегвано в цивилизационния подход на човечеството. Но в държавническия и образователния подход то не е търсено и привличано.

Детското участие в процеса на вземане на решения е доста иновативно като концепция за българската практика.

Това изтъкна в студиото на Радио София Офелия Кънева.

Тя е сред създателите на първия ученически парламент в България, гост-преподавател в редица висши учебни заведения в страната, автор е на книга за ролята на децата в процеса на вземането на решения.

Издадената монография представя широка теоретична база от педагогическа, управленска, философска и организационна сфера, на база опита от практиките на почти 20 държави. Лауреат е на Наградата на Академията за лидери за борба със статуквото и апатията в обществото. Като преподавател в Агенция ОЗОН, Кънева е ангажирана и с внедряването на иновации в хуманитарния сектор.

Като цяло международните организации имат слабостта „да флиртуват с идеята деца да присъстват в тяхното битие. И почти винаги включват пожелателното становище за вземане предвид мнението на децата“. В това отношение България е изпреварила голяма част от света с регламентирането и функционирането на Съвет на децата като официален консултативен орган към правителството.

Въпреки това българско постижение, налице е една институционална инертност, допълни експертът.

Благодарение на дългогодишния си опит и иновационния си начин на мислене, в издадения специализиран труд „Децата в процеса на вземане на решения“, Офелия Кънева дава и конкретни практически и научни предложения относно правната система, политиката, организационния подход и конкретни мерки за осъществяване на желаното участие.

С нея разговаря Елена Пъневска.