За да знаем как да ги използваме, първо трябва да се научим как да ги овладеем. Това често се случва в ранна детска възраст и с помощта на нашите родители. "Невербалната комуникация ни влияе много, в пъти повече, отколкото вербалната.
Важно е какво казваме, но по-важно е как го казваме. Невербалната комуникация предава емоции на другите хора. Всъщност, емоциите са заразни. Дори не е нужно един човек да каже нещо, достатъчно е само да направи определена физиономия, или да реагир по някакъв начин с ръцете и тялото си, за да нарани друг човек", казва Десислава Дамянова от Академия за емоционална интелигентност.
Тя допълва още, че не можем и не е редно да контролираме емоциите си. Важно е те да бъдат изживявани. Толкова бързо се зараждат в нас, че ние няма как да ги изтрием. Дори можем да ги бутилираме, потиснем в даден момент, но те ще избият на по-късен етап, в друга посока, ситуация или към друг човек. Затова е много важно да се научим да осъзнаваме емоциите и да ги управляваме, не да ги контролираме.
"Истината е, че като възрастни хората реагират по начина, по който се е “записала” тази информация в първите 7 години, т.е това което едно дете е преживяло вкъщи, като емоционални преживявания, няма значение, дали е израснало с много внимание и грижи, ако емоционалното отношение към него не е било здравословно или родителите не са изразявали по здравословен начин чувствата си един към друг, или към детето, съответно, още в пубертета могат да се видят тези поведенчески прояви. В по-късна възраст зрелият индивид реагира по същия начин.
Често може да чуете много хора казват: “Аз не искам да бъда като майка си” или “Не искам да бъда като баща си”, но като пораснат, стават едно към едно в поведението си, като родителите си", обяснява Десислава Дамянова.
Още по темата може да чуете в разговора на Петя Калнакова с Десислава Дамянова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..