Българската филмова класика е част от филмовата класика на Европа

публикувано на 24.03.21 в 16:19

„Мера според мера“

Снимка: архив

Дигитализацията е процес, който изисква много време и работата на много хора

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Реставрацията на филмовото наследство, представянето му на новата публика, е една от базовите цели в директивите на ЕС за съхраняване и дигитализиране на европейските филмови фондове. Запазването на българското филмово културно наследство, неделима част от облика на Европа, е водещият мотив, с който „Доли медия студио“ решава да инвестира собствени средства в реставрацията и дигитализацията на националния ни филмов архив.

Освен игралните филми, като трилогията „Хан Аспарух“, „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров и забележителните черно-бели творби на режисьорката Бинка Желязкова, студиото има амбицията и готовността да реставрира и цифровизира документалните филми на няколко поколения кинотворци, работили в този жанр.

“Българската филмова класика е част от филмовата класика на Европа. Така или иначе 45 години през социализма сме постигнали някакъв технически напредък, създавайки кино и то кино, с което малко други държави на Балканите могат да се похвалят”, казва Стефан Тенев от Доли медия студио.

Това, според него е свързано и с кризата на идентичност - кои сме , какви сме, откъде идваме и накъде отиваме.

“В момента ние трябва да имаме самочувствието, че имаме филмова класика. Колко държави могат да се похвалят с това, че са изградили филмова класика - много малко. Ние сме една от тези държави, които могат да претендират, че имат класически фонд.

По думите му опазването на класиката е едно от най-големите задължения на държавата, защото тя трабва да бъде предавана през поколенията и да бъде вкарана в учебните програми и изучавана, защото тя е художествен, но все пак документ за отминалото време.

“Лентите стареят както и хората стареят”, обобщава Стефан Тенев и допълва, че лентите трябва да бъдат дигитализирани, за да бъдат запазени.

Дигитализацията е процес, който изисква много време и работата на много хора. Преминаването на един филм от лента в дигитален носител изисква много сериозна техническа работа и обработка, включително реставрация на звука.

В рамките на 25-ия София Филм Фест в кино Люмиер беше показана дигитално-възстановената версия на „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова от 1967 година, по време на миналогодишното издание на престижния кинофорум пък беше представена реставрираната версия на трилогията „Мера според мера“ на режисьора Георги Дюлгеров.

Ако е писано началото на Киномания на 12 април в зала 1 на НДК ще бъде ексклузивната прожекция на „Ханът на империята“ – дигиталната версия на една от най-мащабните български продукции „Хан Аспарух” на Людмил Стайков. С него НДК ще отбележи и своята 40-годишнина.

Още за дигитализацията, новия живот и въздействието на класиките в българското кино чуйте в разговора на Катя Василева в звуковия файл.