"Когато един пациент има нужда, трябва да бъде разпитан, прегледан, преслушан. Това го знае всеки, който и да попитате на улицата“, коментират медицинските сестри. Не само парите, когато трябва да се вземат и да се дадат на някого, са предпоставка да си на първа линия, а защото професията ти е такава и това ти е вменено по закон", казват още сестрите.
Прехвърлянето на топката: „Отидете и намерете пулмолог“
Прехвърлянето към пулмолозите не е решение, защото те в България, както всички останали специалисти, останаха твърде малко и достъпът до тях е силно ограничен, просто защото не могат да смогнат с обема на работа.
“Така се завъртаме в един порочен кръг - хората идват, обяснявайки какво са чули по телевизията, че има достатъчно легла. Да, легла има, но те не са съобразени с броя на колегите, които са останали да работят в тези отделения, нито с кислородните точки. За това никой не говори. Всъщност, се оказва че в отделенията легла има, но кислород за всички легла няма, което е пълен абсурд”, смятат сестрите.
Недостиг на кислород
Според сестрите една от причините смъртността от Covid-19 при нас е толкова голяма, защото кислород не достига навсякъде. В старите кислородни системи не са заложени толкова големи дебити. При това свръхпотребление, каквото има в момента. Започват да избиват системите.
„От две години алармираме, но никой не ни чува - останаха много малко медицински сестри. Знаем, че ни плюят и в повечето случаи има защо. Защото получават едно лошо отношение“, казват сестрите. Медицинските служители разказват, че колегите им физически не издържат.
„Не може една сестра да се грижи за тридесет човека и това да е качествено. За никакво качество не можем да говорим. То няма грижа, само присъствие вече. Гледаме по телевизията, как в Чехия се обявява бедствено положение, когато една сестра се грижи за петнайсет души и болните се транспортират в Германия и Полша за лечение. Тук смятаме, че една сестра е матрос и ще издържи системата. Колко още си мислите, че ще издържи. И не се взимат никакви мерки, това е пълният абсурд“, коментират те.
Абсурден е и 12-часовият работен ден.
„Covid-пътека има вече. Както знаете, всички болници в България са търговски дружества и те няма от какво друго да се издържат. В момента това е единствената здравна пътека, която докарва доходи до всички лечебни заведения, тъй като останалите пътеки са замразени. Плановият прием е спрян. За да може персоналът да си получи заплатите и болниците да си плащат консумативните разходи, това е единственият начин те да имат някакви средства”, казват те.
Още за финансовия аспект на Covid ситуацията и как протича един12-часов работен ден, чуйте в разговора.
Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..
Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..