От Камарата на архитектите в България (КАБ) са подготвили и внесли предложения в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за изменения и допълнения в Закона за устройство на територията (ЗУТ).
В началото на годината парламентът прие промени в ЗУТ и бяха върнати за преразглеждане от президента Румен Радев.
Според бранша с последните промени в закона се затруднява инвестиционният процес и нарушават основни принципи на отношенията в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.
Архитектите са против т.нар. инженерингова поръчка или възлагането на проектирането и строителството на едно и също лице, обясни пред Радио София арх. Владимир Милков, председател на УС на КАБ:
„Смятаме, че това може да се допуска в изключителни случаи – аварии, бедствия и т.н. Но когато става дума за изграждането на обекти от публичен интерес с публични средства не бива ресурсът да е в едни ръце. Това е в ущърб на обществения интерес – така проектантите са принудени да изпълняват това, което строителят им възлага.
Искаме отделно възлагане на проектиране и на строителство, настояваме за провеждането на т.нар. архитектурни конкурси – най-добрия инструмент за избор на проект.“
Арх. Владимир Милков се позова на проучване, проведено в Германия, според което проектите с инженерингова поръчка са с около 20% по-скъпи и в същото време отстъпват по качество и естетика на тези с архитектурен конкурс.
Инженерингът дава възможност и за злоупотреби, допълни експертът.
Арх. Милков обясни и процедурата за строителство на сгради и подчерта, че противоконституционно да се иска съответният изпълнител да изгради и инфраструктура (улици и тротоари) на терени, които са частни и по принцип това е задължение на общините.
Чуйте разговора на Антония Каменичка с председателя на УС на КАБ.
Радиокафе днес се излъчва от величествения Костенски водопад . Йордан Ангелов , кмет на Община Костенец е пръв наш гост и първите му думи са за проектите, по които работи общината, без да се забравят разбира се, и предизвикателствата и решенията: "Водят ме в Копривщица, Панагюрище, рецитирам за да обича и пази България" (Петър). "Четяхме..
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..