Багатели и симфонии в джаза

Годишнините на Бет(х)овен напоследък не минават незабелязани от джазмените. Предния път басистът Дитер Илг му посвети албум, сега е ред на младия френски пианист Пол Ле и неговия проект „Full Solo”, където между сонати и симфонии ни запознава и с авторската си музика, също вдъхновена от класиката.

Пол е лауреат на всички възможни конкурси и е в челото на класации за млади джазмени в последните пет години. Стилът му вече придобива собствена, „класическа“ окраска, особено след албума му от 2018 заедно с Ерик Льо Лан, посветен на Сачмо. Импровизациите му върху „Одата на радостта“ и Седма симфония са по-забележими от по-близкия до оригинала негов прочит на „Лунната“.

Флуиден, но и категоричен, с референции и донякъде – реверанси към блуз-схемите и ранния джаз – особено в трактовката на „На Елизе“, Пол не маниерничи, не държи на всяка цена да е харесван и аплодиран и като истински джазмен (и композитор), е свободен по уникалния си начин. Дали Бет(х)овен би свирил така в 21 век не е толкова важно, важното е, че може да бъде свирен и така, ако ще да е за неудоволствие на пуристите.

Едва ли e случайно решението на Ле да започне и завърши албума си с “Bagatelles”, което на френски значи и любовна игра („На Елизе“ също попада в лекия жанр). Не е случайно, и че на много езици думата за свирене на музика е еднаква с тази за игра. Джаз-солата на Ле върху Бет(х)овен са в основата на предпоследния юлски „Слънчев джаз+“ – петък, 23 юли, след новините в 23 с повторение на следващата сутрин след първите новини за деня, само тук, по Радио София.