Чанкете от Китен (Петко Герасимов) прави лятото до Веселия бар ярко синьо

„Не е измислица морето
и щастието съществува!
…..
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.“

Сетих се точно за тези стихове на Христо Фотев на „бара до морето“ и на „морето до бара“. А Стефан Вълдобрев със сигурност е имал предвид конкретно място в песента си „По-полека“. Май наистина нищо случайно няма.

Не е случайно и мястото, наречено от визуалния артист Полина Герасимова „Весел бар“. Там и българските къмпингарчета в Китен си имат своя Чанкете и „Синьо лято“ всяка година има нови и нови епизоди.

Всъщност на испанската Андалусия може и да е Чанкете, но на българския бряг му викат Петраки. Иначе по паспорт е Петко Герасимов.

Първо е бил против идеята на дъщеря му, но сега с увереност твърди, че с това разположение мястото има дух и простор, абсолютна свобода за игри и впечатления.

И понеже домакините тук са от много време, някогашните 1-огодишни деца днес са 15-годишни мадами и идват отново, но с приятели...

И както Петраки описва ситуацията с децата на Димо от "П.И.Ф." и компанията от приятели, наистина вярваш - такова лято днес децата другаде не могат да имат, такива дни ни могат да преживеят. Сякаш са на друга планета.

"Този дух на свободата и приятелството напоследък е на изчезване", клати глава Петраки.
И добавя като поет:
"Душата на децата е като орехче. Но не всички родители успяват да го отворят."

А на и до Веселия бар има и детски коктейли, и прожекции на филми...

Лятото е по-синьо от испанското.