Христо Панчугов: Политиците искат правителство, но не са готови да платят цената за него

Дори и след темата за полицейското насилие по време на миналогодишните протести, която възмути много политически фигури, шансовете за някакво разбирателство и съгласие между партии в настоящото Народното събрание изглеждат много малко вероятни.

Това мнение изрази пред Радио София политологът Христо Панчугов. И коментира:

„Знаем, че не всички партии в парламента са протестни. Виждаме, че и протестните са много различни. Надявах се някоя от партиите да успее да очертае ясен дневен ред около споделени ценности за едно бъдещо управление. Тоест политиците да бъдат принудени да се самоопределят. Това не се случва. Виждаме политици, които са фиксирани върху краткосрочния дневен ред.“

По думите му продължават уговорки за незначителни неща, познати от предишния парламент, чийто живот бързо приключи. За съжаление липсва промяна в поведението, в комуникацията, в желанието да се управлява.

Ако „Има такъв народ“ е антисистемна партия, трябва първо да определи каква е системата, срещу която се бори, а след това каква система предлага. Нищо такова не се случи. През последните месеци видяхме класически популизъм. Но когато Слави Трифонов трябваше да се самоопредели, а партията му все пак да излъчи модел на управление, нещата започнаха да се разпадат.
Няма как да се отгледат политици за една нощ. Класическите партии са преминали през малки битки и изпитания на техните активисти, през ангажименти в каузи, изяснили са визията си. Не може кастингът за политици да бъде с единствен критерий – дали искаш да си член на партията.

Според Панчугов ситуацията изисква радикална промяна в стратегията от страна на политиците.

В момента общото в парламентарните партии е, че всяка иска да обвини други за проблемите.

„Ако искаме друг резултат при следващите избори, след като няма консенсус сред политиците, трябва да се търси консенсус в българското общество. Да бъде дефиниран ясен модел на политическа промяна. Да се търси подкрепа за него от гражданите.

Странно е, че двете партии с най-много депутати, заявяват, че са в опозиция, при липса на власт.

След видеозаписите с побоите имаше членове на ГЕРБ, които се опитаха да омаловажат действия.

„Когато има такова разминаване в ценностно и институционално ниво, нормално е никой да не иска да говори с ГЕРБ. Става дума за устоите на демокрацията и на институциите.“

Според политолога повечето партии са се фиксирали в това, да излязат на по-конкурентни позиции за следващите избори, отколкото да формулират как изглежда оздравяването на българската политика. Има желание да бъде сформирано правителство, но политическите лидери отказват да платят цената за това.