В Европейския съюз вече са одобрени няколко иновативни терапии за лечение на атопичен дерматит, които за пръв път показват овладяване на най-тежките форми, но българските пациенти все още нямат достъп до тях. Според статистиката от това заболяване в България страдат около 200 000 възрастни.
За съжаление в ЕС страната ни е единствената, в която атопичният дерматит още не е признат за социалнозначимо заболяване и лекарствата за него извън болница не се заплащат от здравноосигурителната каса.
Пред Радио София проф. Здравка Демерджиева - началник на клиниката по Дерматология и венерология в Аджибадем Сити Болница Токуда, обясни, че атопичният дерматит е сериозна диагноза, системно, хронично и рецидивиращо заболяване. То обхваща не само кожата, но и очите, носната лигавица, може да е свързано с астма и алергичен конюнктивит и алергичен ринит. Често към него се наслагват и инфекции, заради високата чувствителност на кожата, тя е уязвима на бактерии, вируси и гъбички, които могат да усложнят състоянието на пациента.
„Това е диагноза, за чието лечение са необходими много медикаменти“, подчерта проф. Демерджиева.
По нейни данни от 25 до 30% от децата страдат от това заболяване. То се отключва в изключително ранна възраст – при бебета на месеци. Те плачат много и може да се каже, че боледува цялото семейство.
То е по-широко разпространено в развитите страни. Освен това замърсеният въздух също допринася.
Терапията на едно такова дете струва 300-350 лв. на месец, допълни специалистът.
През последните години медицината напредва и по отношение лечението на атопичният дерматит. Въведени са биологични средства, както и нови препарати, с които се избягват страничните ефекти на кортикостероидите, обясни проф. Демерджиева. Някои от медикаментите вече са регистрирани в Европа, но не и у нас.
Чуйте целия разговор на Катя Василева с дерматолога.
Продължава седмицата, в която анализатори във "Форум" правят равносметка на 2024-та и споделят очакванията си за 2025 година. Арман Бабикян, пиар експерт и Георги Проданов, политолог днес коментираха какво се случва в момента и какви биха били последствията при възможните изходи от продължаващите преговори за редовно..
Заради неефективност на нощния градски транспорт в София Карлос Контрера е предложил съкращаване на линии още през март 2024 година, съобщи пред БНР самият той. Контрера е общински съветник трети мандат и е зам.-председател на Комисията по транспорт в СОС. В доклад (с Ваня Григорова) той се предлага да бъдат спрени две от линиите на нощния..
Ако трябва да търсим в американската съвременна политика два персонажа, които са диаметрално противоположни - това са Джими Картър и Доналд Тръмп, който след около седмица ще влезе в Овалния кабинет. Това заяви журналистът Енчо Господинов в ефира на Радио София. Той разказа, че е бил 27-годишен репортер, когато Джими Картър полага клетва като 39-ия..
Началото на годината традиционно е време за анализи и прогнози. Обръщаме поглед към пазара на труда. Какъв беше той през 2024-та и какви са прогнозите за 2025-а? Обявите за работа, заетостта, цената на труда - търсенето и предлагането в различните сектори, как технологиите оформят и влияят на начина, по който работят и се развиват компаниите...
Стремежът към поевтиняване е общ знаменател за много хранителни стоки и продукти , които през последните месеци и години видимо са влошили качеството си. Това обикновено става там, където технологиите позволяват използването на евтини заместители . Това коментира пред БНР-Радио София Богомил Николов от Асоциацията на активните..
Дали ще бъдат спрени две от линиите на нощния градски транспорт - N3 и N4, а другите две - N1 и N2 ще обслужват пътници само в петък и събота, ще реши Столичният общински съвет на следващото си заседание (16 януари), ако предложението в доклада на Ваня Григорова и на Карлос Контрера бъде прието. Противници на "орязването" на нощните..
“Лицата на нощна София“ - така е озаглавена предстоящата изложба, за която разказа в предаването “Радиокафе“ музикалният журналист и фотограф Иваничка Кючукова. “Лицата на София и на музиката са важно нещо за мен, но те са важни и за самия град“, отбелязва тя и допълва, че в нейното ежедневие често среща различните лица на София - публиката и..