Колко часа на ден те правят зависим към видео игрите?

Мозъкът е пластичен и когато едно дете започне да се пристрастява към телефона и видеоигрите, мозъкът реагира на нашите преживявания и това го променя по такъв начин, че този човек да има нужда от още и още, за да постигне състояние на екстаз, каза в студиото на Радио София клиничният психолог д-р Вилияна Малева.

„При подрастващите и младите хора е по-вероятно да се получи пристрастяване, понеже техните мозъци още не са се оформили и те имат по-малко контрол над импулсите си, за разлика от един 30-40-годишен човек“, добави д-р Малева.

Видеоигрите са културен феномен на 90-те години, тогава започват като нещо ново. Към днешна дата са едно от най-популярните занимания в свободното време, каза дългогодишният представител на ESL за Балканите и създател на Българския Гейминг Маратон Мартин Кадинов.

„Това което човечеството прави най-много в свободното си време, е да играе видеоигри“, обясни Кадинов.

Андриан Любенов, който от малък е запален по видеоигрите се е състезавал професионално на различни гейминг състезания по електронни спортове. Той разказа, че се случвало дори да спят в игралните зали, но е израснал този момент и не му се е отразило в негативна посока.

Видеоигрите могат да имат и положителен аспект - от тях може да се научи нещо, да се забавляваме, но могат да имат и негативно влияние, коментира д-р Вилияна Малева.

„Те могат да служат на някаква функция, да запълват нещо в живота ни, което липсва“, добави тя.

Според нея, обаче, трябва да направим разликата между това да си зависим към видео игри и да се забавляваш с тях, и цитира диагностичните критерии според Световната здравна организация, публикувани през 2018 г. (International Classification of Diseases ICD-11), с които се категоризира геийминг разстройството:

-  Нарушен контрол над гейминга;

-  Приоритизиране на гейминга пред други дейности до такава степен, че геймингът взема превес над други интересни и всекидневни дейности;

-  Продължение или ескалиране на гейминга въпреки наличието на негативни последствия.

За да бъда дадена диагнозата, трябва поведенческата тенденция да е достатъчно тежка/сериозна, за да резонира в значително нарушение в личната, семейна, социална, образователна, или професионална област или други важни области на функционирането и трябва да се наблюдава за поне 12 месеца.