Те са отличени в категорията за социална иновация на конкурса за иновативно предприятие на годината.
"Когато Илко ми показа идеята, на мен много ми хареса и реших да се включа, като вече разработваме проекта повече от година", каза Цветков.
Четене на текст, разпознаване на обекти, ориентиране в ситуация, както и навигация от друг човек през камерата на очилата, а също и разпознаване на цветове са част от иновативните решения, които са вложени в устройството.
"На самите очила има камера и има кутийка с процесор и батерия, която стои в джоба. И камерата съответно на очилата прави снимка или видео и превръща това, което вижда в звук, в аудио формат, който го прочита в ухото на човека", разказа Илко Симеонов.
Освен това младежите са се свързали със Съюза на слепите в България, където прототипът е бил харесан.
Пред Радио София Симеонов и Цветков поясниха, че на световния пазар има подобни изобретения, но поради високата им цена те са избрали оригинален подход за да направят нещо по-различно, като например очилата да не изискват интернет за да функционират, споделят те.
В момента устройството е с версии работещи на български и английски език, като идеята е самото то да реагира и в непознати ситуации. Така то дава самостоятелност на незрящите хора и ги прави по-конкурентоспособни пред работодателите.
Важна част от проекта е финансирането, като първоначално то е било в размер на няколко хиляди лева, получени от конкурс "Идеята ми е супер", организиран от бивши ученици на математическата гимназия в Плевен, сподели Илко Симеонов.
Той добави, че повторното финансиране е било от университета в Холандия, където учи и призова хората, които искат да тестват очилата да им пишат на страницата и да гласуват за новия конкурс в който участват за да ги подкрепят.
Предстои добавянето на още функции като разпознаване на банкноти и знаци с ръце, както и избирателност при четене.
Още подробности за иновативните очила можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..