Липсата на субсидии обезценява българския трапезен картоф

"Самата философия на картофопроизводството в България има изключително социален елемент", сподели в ефира на Радио София Тодор Джиков, представител на Национална асоциация на картофопроизводителите.

Той каза, че базиран в планинските и полупланински райони на страната, за голяма част от местното население този отрасъл е от основно значение.

Подкрепата, която е давана на българските картофопроизводители от ЕС за производството на трапезни картофи е спряна, а остава тази за сортовете за нишесте.

По думите му разликата между двата вида е следната: "Картофите за нишесте не могат да се ядат, те са изключително твърди, сухото вещество е в много голям процент".

Липсата на фабрика за нишесте на Балканския полуостров, както и негодността за консумация на сортовете картофи за нишесте обезсмислят тяхното отглеждане.

Джиков каза, че от Министерството на земеделието и храните са обещали изработването на алтернативни варианти на подпомагане на българските картофопроизводители.

Той добави, че:

"Без подобен род финансова помощ, която представлява около 15% от стойността на българските картофи като разходи ние не можем да издържим на ценовия натиск на високосубсидираната продукция от Западна Европа".

По думите му, цените на картофите не се определят от България, а от Германия, Полша, Франция и Белгия и ние се равняваме по тях. Той каза още, че дори да произведем картофи за нишесте, транспортът до фабриките в Европа е много скъп, а и свръхпроизводството задоволява мощностите.

"Обричаме картофопроизводството в България да изчезне, ако няма възможност да остане тази помощ, или ако не се изработят алтернативни варианти на подпомагане", допълни Джиков.

От Министерство на земеделието отговориха:

"Позиция на Министерство на земеделието във връзка с обвързаната подкрепа на производителите на трапезни картофи

През Програмния период 2023-2027 година производителите на картофи са включени в обхвата на необвързаното с производството подпомагане чрез интервенциите за основното подпомагане на доходите за устойчивост, допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост и еко схемите по Първи стълб.

Същевременно за секторите определени като специфични и важни по социално-икономически или екологични съображения, какъвто е сектора на плодовете и зеленчуците, е насочена допълнителна подкрепа чрез обвързаното с производството подпомагане. В приложното поле на този вид подкрепа са включени като допустими за подпомагане „картофи за нишесте“, което ограничава възможностите за подкрепа на „трапезни картофи“.

В искането си чрез нарочна декларация за запазване на „трапезните картофи“ в списъка на допустимите за подпомагане сектори в рамките на обвързаната с производството подпомагане България беше подкрепена от четири държави членки, които предоставят обвързано с производството подпомагане за трапезни картофи – Чешката Република, Унгария, Румъния и Словакия.

При гласуването на финализирания текст на Проект за Регламента за стратегическите планове България се въздържа и не подкрепи проекта на Регламент, който обаче получи подкрепата на мнозинството от държавите членки.

Министерство на земеделието продължава усилията си в търсене на възможности за осигуряване на подкрепа на производители на трапезни картофи.

В тази връзка, беше проведена среща с представители на Национална асоциация на картофопроизводитеите. По време на срещата от страна на Министерство на земеделието беше поет ангажимент, че ще бъдат положени всички усилия „трапезните картофи“ да бъдат включени, като допустими за подпомагане с обвързана подкрепа в рамките на Стратегическия план".