Генчо Керезов: Огромният проблем при „умния град“ е съхранението и координацията на данните

публикувано на 11.03.22 в 10:48

Снимка: Александра Илиева

Интервю на Александра Илиева и Мартен Роберто с Генчо Керезов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Фундаменталното за един „умен град“ е той да бъде на първо място една добра лаборатория за технологии. Това каза в студиото на Радио София Генчо Керезов – зам.-кмет на Столичната община в направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“.

Той добави, че София има стратегия за дигитална трансформация, а планът за действие включва две основни направления.

„Първото е трансформацията на самата община като институция - да оптимизираме процесите, да я направим по-технологична, да създадем условия за предоставяне на по-бързи и по-качествени електронни услуги за гражданите, да оптимизираме IT разходите и времето на администрацията. Втората част от стратегията е свързана именно с трансформацията на града. Започнахме да мислим върху всички тези концепции „умен град“. Огромният плюс за София е, че ние сме част от множество международни мрежи“, каза Генчо Керезов.

Първата програма, която от общината реализират по отношение на smart city е „Пясъчник за иновации“. Зам.-кметът обясни, че по този начин общината и градът са отворени за български start up компании, които работят в сферата на иновациите.

„Дадохме възможност на стартиращи компании да влязат и да тестват в пилотни проекти различни свои технологии, така че ние да можем да измерим ефекта от тях“, добави Керезов.

По думите му, в София вече функционират няколко подобни успешни проекта, от които общината не печели капитал, а търси високо обществен ефект. Керезов каза още, че целта е градът да бъде позициониран така, че когато стартират европейските фондове за дигитализация и smart city, да може общината да получи финансиране.

Столичната община работи и по проект за вътрешна трансформация, чрез който да се изгради централизирана система за електронна идентичност на служителите и обща инфраструктура, върху която всички общински системи да работят. Подобна е и ситуацията при „умният град“, каза Генчо Керезов.

„Огромният проблем при „умният град“ са данните – съхраняването, обработката и координацията им. Има и голяма ревност за тези данни между институциите, между министерствата, между държавните агенции“, добави зам.-кметът.

По думите му, вече е стартирала съвместна работа с Министерството на електронното управление за изграждане на инфраструктура за автоматизация между регистрите. Задачата на общината е да дефинира 50 услуги, които да бъдат автоматизирани и приложени във всички общини в страната.

Напредват и разговорите с Европейската инвестиционна банка, от където Столичната община иска безвъзмездна грантова помощ в размер на 250 000 евро, която е предназначена за експерти, за да може да бъде дефинирана рамката smart city на София, каза Генчо Керезов.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Генчо Керезов: Огромният проблем при „умния град“ е съхранението и координацията на данните

БНР подкасти:

"Форум", 28.10.25: Бюджет 2026 – прогнози и очаквания

Приемната грижа лекува "счупеното" детство

Романът "Неадекватните" на Або - призив за размисъл и действие в образователната система

Една четвърт от българите успяват да спестяват

Първо издание на "Философски закуски за възрастни" ще се проведе във Френския културен институт

Павлина Илиева: Заради спрените екскурзии до Русия, загубите за бранша ще бъдат сериозни

В премиерна прожекция ще бъде показан филмът "Хазарт" от поредицата "В капана на зависимостта"

Социално-емоционалното обучение влиза в класната стая

Д-р Александър Симидчиев: Няма орган в човешкото тяло, който да не е негативно повлиян от лошия въздух

Кадровият проблем в строителството ще се реши с внос, връщане на наши работници и адекватно образование