Необходима е трайна ангажираност за решаването на проблемите на археологическите резервати

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Лили Големинова с проф. Иван Кабаков и Мартин Заимов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Когато говорим за археологическо наследство, сме фокусирани върху 33 резервата в страната, каза в студиото на Радио София проф. Иван Кабаков от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. По думите му, археологическите резервати се намират в луфтове на институционалната инфраструктура на културното наследство.

„Бидейки изключителна държавна собственост по чл. 18 от Конституцията на Република България, те са изцяло на разпореждане на Министерството на културата, като титуляр на тази собственост. Когато говорим за този статут започва да тежи, тъй като Министерството на културата се намира в София, а пък повечето от обектите са в страната. Те са трайно закрепени там и трябва да получат грижа на място. Обаче на място, грижата е проблем, тъй като е необходимо да има професионална експертиза, която да е разнородна в различни области и тя да е максимално близо до обекта“, каза проф. Иван Кабаков.

По думите му, това е причината правомощията за някои от резерватите да се делигират на общините.

„Общините пробват, виждат, че това не е за тях и ги прехвърлят на музеите, а една част от резерватите не са изобщо в урбанизирана среда. Това е проблемът археологическите резервати да са в едно особено състояние на изоставеност и безстопанственост. Без разнородна експертиза, качествена в различни дейности, които изисква резервата, би трябвало да се измисли модел на управление, който е качествено различен, от това което се случва в момента“, каза проф. Иван Кабаков.

Част от решението на проблема са хората и споделеното разбиране, че има проблем, добави културологът и юрист Мартин Заимов.

Той каза още, че в България има около 1500 национални исторически обекта, а от местно значение са над 20 000.

„Сюжетът трябва добре да бъде разбран от хората, които се занимават с него, а той не е. За да се излезе от тази ситуация, трябва да делигираме на различни хора отговорността да дефинират сюжета и най-вече да приоритизират“, добави Заимов.

Обикновено приоритетите попадат върху археологическите резервати, които са в списъка на ЮНЕСКО, но трябва да бъде добавен и критерий, които да включва степен на застрашеност, каза проф. Иван Кабаков.

По думите му, липсва равновесие между отговорността и резултатите. Необходимо е всяка една от ангажираните институции с даден обект да номинира отговорно лице за самия обект.

Пари за археологическите обекти има, но няма фокус и трайна ангажираност, добави Мартин Заимов.